Безхитросна, лека за четене, непретенциозна на пръв поглед, изобилстваща с факти от историята, от статистиката, от всекидневния селския живот книгата „Сто години в Пелевун” е една знаменателна книга.
На първо място това е книга без клишета. Първо на първо, тя не подражава на велики образци от документалистиката. Авторът й, Димитър Гинев, познат на много кърджалийци, разказва за родното си село максимално сбито и обективно, скрит зад фактите, които изравя с любов и търпениe от най-различни източници. Дума след дума, сякаш тухла след тухла, той изгражда един невидим досега за нас микросвят, наречен Пелевун. Увлечени, потопени в този свят, чак към края на четивото се сещаме, че така може да се изследва и описва едно село с всичките му живи и покойни селяни само ако човек много го обича. Иначе няма как да отдели две години от живота си, как да тръгне със собствени средства да печата книга, че и сам да я разпространява, като знае, че никога няма да може да си върне вложените труд и пари.
Не знам Гинев дали знае какво е направил, но аз знам! Малкото отечество Пелевун, в което съселяните му живеят от 1914 година до ден днешен, ще бъде „запаметено” без усилие завинаги в поколения пелевунчани. И никой от тях няма да започва от нулата, както става при повечето българи, когато започнат да се интересуват и да изграждат своята родова памет.
Ще го запаметят и много други като мен, които не са от Пелевун, защото селото му невероятно прилича на моето. А пък и жителите на Пелевун идват от малоазийското Коджа бунар, създадено преди векове с участието и на предците ми от Хухла.
Малко села могат да се похвалят с такава енциклопедия, каквато представлява „Сто години в Пелевун” – история, статистика, политика, култура, етнография, хумор, народно творчество, география и какво ли още не.
Откъснато от Голяма България, селото постоянно се стремяло към нея. А пелевунци и до ден днешен си остават едни от най-предприемчивите и способни българи не само в Ивайловградско.
Жалко, че такива книги не могат да се купят ни от местни, ни от софийски книжарници. А трябва да намерят място и там.
Иван БУНКОВ