Едгар Алън По – фантазии, пророчества или видения на един гениален ум

Angel Nikolov

Ангел Николов e преподавател по практически и съвременен английски език във филиалът на Пловдивския университет „Люлен Каравелов“ в Кърджали. Научната му работа и интереси са насочени в областта на лингвистиката, литературата, киното и музиката. Има различни публикации в сборници с научни трудове, както и участия в научни конференции и семинари. През 2015 г. участва като гост-лектор в Тракийския университет в Одрин по програма Еразъм.

Едгар Алън По е американски писател, поет, редактор и литературен критик – представител на американския романтизъм. Литературните му творби са пропити с мрак и мистика. В поезията му присъстват преживени видения на тъга, скръб, любов със смърт. По е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с мистерии, и е сред първите американски писатели, които пишат произведенията си под формата на разкази. Създател е на детективския жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика като жанр.
Едгар Алън По оказва силно и значително влияние както върху американската и световната alan poeлитература, така и върху космологията и криптографията. На базата на неговото творчество са създадени редица музикални произведения, филми, видео игри и други.
Той е първият известен американски писател, който се опитва да изкарва прехраната си само чрез писателска дейност. Това обаче довежда до финансови затруднения в живота му.
Като майстор на краткия разказ По е известен и със своите детективски разкази. Той е формулирал няколко правила, които впоследствие активно са използвани от други автори от детективския жанр при създаването на техните произведения. В частност, по мнението на По е много по-интересно престъпленията да бъдат разкривани не от полицаите, заемащи държавна служба, а от някакви любители. Той е измислил похвата, при който местопрестъплението е съвършено недостъпно за наблюдателя, но престъпникът успява да намери остроумен начин да влезе, да извърши пъкленото си дело и да изчезне незабелязан. Уликите са съхранени и си стоят непокътнати, но само изключително наблюдателният герой с изострен ум може да ги види. И най-накрая, престъпникът се оказва този, който предизвиква най-малко съмнение. Освен това, когато внимателно се запознаеш с творчеството на Едгар По, неочаквано откриваш, че тънкият аналитичен ум на писателя е бил способен и на повече. Използвайки фактите, известни, както се оказвало на всички, той правел неочаквани изводи, открития и даже прогнози, които се сбъдвали десетилетия по-късно.
През 1884 г. в съда се водело дело. На 28 юни същата година от английското пристанище Саутхемптън към далечните брегове на Австралия потеглила яхтата Миньонет с екипаж от четирима души. Сред морските вълци се оказал и един новак, избягал от родителите си 17-годишен младеж. Името му било Ричард Паркър. Яхтата попаднала на буря и потънала. 16-те дни на дрейф на самоделно направен сал без запаси от храна и питейна вода сломили оцелелите. Пръв не издържал младежът, започнал да пие морска вода и отслабнал. Останалите не могли да се справят с глада. Когато скиталците били прибрани, един от тях разказал какво им се случило в морето и делото достигнало до съда. Вестник „Таймс“ започнал да публикува материали за хода на процеса и изведнъж някой си спомнил, че още в далечната 1838 г. всички подробности били описани от Едгар Алан По в книгата „Повест за приключенията на Артър Гордън Пим“. Съвпадало даже и името на загиналия Ричард Паркър. Интересно е, че и тук Едгар Алан По се оказал родоначалник на някакъв жанр от литературни предсказания. Трябва да се отбележи, че това не е единственото произведение на Едгар Алан По, в което има подобни прозрения.
В разказа си „История с въздушен балон“ той описал полет над Атлантика. В действителност такова събитие станало, но век по-късно и въпреки това читателите му без уговорки повярвали в мистификацията. Защо?

За това, защото, както е отбелязал Ф. М. Достоевски, неговото въображение има такава особеност, каквато не сме срещали у никого – силата на подробностите.
Тази сила се проявява и в друг разказ на По – „Разговор с мумия“, където има множество удивителни намеци. Мумията бива съживена с помощта на електрически ток. Днес на нас ни е известно, че именно с помощта на електрически заряд се подновява дейността на спрялото сърце. Оживялата мумия разказва, че хората могат да изпадат в продължителен, т. нар. летаргичен сън, че жизнеспособността на човек може да се преустанови (анабиоза) и че хората могат да живеят по 800 години, както е написано в Библията. Но по какъв начин на Едгар По и други като него са успявали да правят такива предсказания? Някои изследователи предполагат, че едновременно могат да съществуват множество светове, еднакви по своята история, но относително разместени по време един от друг. За да се проникне в миналото или в бъдещето, е достатъчно само да се надникне в правилния паралелен свят.
Едгар Алън По е трагична фигура, която съчетава талант, злополучна съдба и огромен принос към няколко жанра в световната литература.

Ангел НИКОЛОВ

 

Вижте също...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>