Иво Хаджимишев представя “Места и лица от Родопите и Беломорието” на Крум Савов

Изложбата  с фотографии на Крум Савов (1882-1949) е открита в галерия „Средец“ на Министерството на културата

Творчеството на този голям български майстор на фотографията трябва да оживее отново, за да заеме своето място в още несъздадения Национален музей на българската фотография, предлага известният художник-фотограф Иво Хаджимишев.

Snimka_izlojba_HadjimishevЕкспозицията, която пренася посетителите в света на родопчаните от началото на XX век, е съпътствана от луксозен албум със снимки на емблематичния родопски фотограф Крум Савов, запечатал живота в Орфеевата планина и Беломорието. Трудът излиза под съставителството на известния художник-фотограф Иво Хаджимишев. В голям формат на луксозна хартия са отпечатани близо 150 снимки на Крум Савов, съхранявани в Държавния архив в Смолян, Историческия музей в Асеновград и Етнографския музей в Пловдив. Уникалното и53ac6f4c314a0d3f62d06b50a7c7d905здание прави заявка да се превърне и в истинска библиографска ценност, защото пред нас оживяват родопчани от началото на XX век в снимки с изключително качество, непостижими дори и днес. Албумът е със заглавие „Места и лица от Родопите и Беломорието. Крум Савов – 1882-1949“. Книгата започва с встъпителните думи „Защо Крум Савов?“ на Иво Хаджимишев, а Зоя Начева – директорка на Държавния архив в Смолян, е подготвила студия за личността и творчеството на Крум Савов. Проучването е дело на Коста Начев – общински съветник в Смолян, а консултант е доц. д-р Ангел Янков – директор на Етнографския музей в Пловдив. Книгата е отпечатана в ИК „Жанет 45“ в Пловдив. Този проект е осъществен с цялостната подкрепа, включително и финансова, на Нели и Робърт Гипсън.

Защо Крум Савов?

Иво ХАДЖИМИШЕВ

С благодарност към Зоя и Коста Начеви – народни будители в истинския смисъл на това понятие, които ми отвориха очите и душата към големия български фотограф.

В късната есен на 2014 година, по време на едно гостуване при приятелите ми в Държавния архив в Смолян, госпожа Зоя Начева ме запита дали съм запознат с фотографското творчество на родопчанина Крум Савов. За мой срам знаех малко за този човек – главно благодарение на писателя Николай Хайтов, но в бързо излитащите години не бях имал възможност задълбочено да се запозная с неговото творчество.

Ето че, макар и с голямо закъснение, дойде времето да се докосна до тези магнетични изображения. И то именно в сърцето на Родопите – Смолян. Потънах в света на родопчаните от началото на XX век – на тези, които са живели в пределите на България, и техните събратя, останали отвъд границата след края на Руско-турската война (1877-1878). Още на пръв поглед най-силно ме впечатли спокойствието, което персонажите от фотографиите излъчват, независимо от техния етнос и религия.

Крум Савов е бил приет от героите на своите снимки. Усеща се доверието към него. Доверие от човек към човек, което мигновено се поражда и лесно се губи (това го знам от собствения си опит в портретната фотография). А той е бил приет безусловно и свободно е влизал в домовете им – дълги години непревземаеми крепости. Крум Савов е бил там като в свой дом, за да документира най-важните събития в живота на тези хора.

По онова време за много от тях по старо поверие не е било прието, даже е било забранено от религията им, да се взема техният образ – но те прескачат този праг, за да достигнат до нас автентични, величави в своята неподправеност и близост със земята и дивната природа на планината – общия дом на това многоетнично многострадално население… Крум Савов документира първия опит за християнско кръщение и смяна на мюсюлманските имена на помаците в България, който се провежда по време на Балканската война 1912-1913 година по инициатива на Българската православна църква.

А присъствието на фотографа в тези на моменти сакрални сцени не се усещало, въпреки големия фотоапарат, статива и сандъчетата с тежки стъклени фотографски плаки – той като че ли е бил невидим. Ето защо в лицата на портретуваните от него родопчани няма никакво напрежение, те сякаш съзерцават своя образ в огледало, остават благи и спокойни, всеки красив по своему, беден или богат, без значение, човеци, живели в планината, останали безмълвно застинали върху крехките стъклени негативи, които трепетно поемах в ръцете си…

Няколко часа по-късно, след като, впечатлен, разглеждах масива от изображения, дело на Крум Савов, съхраняван в Държавния архив в Смолян, бях убеден, че творчеството на този голям български майстор на фотографията трябва да оживее отново, за да заеме своето място в още несъздадения Национален музей на българската фотография. Но това не беше всичко!

Оказа се, че съхраняваните в Смолян стъклени негативи са част от общо хилядата, предадени от дъщерята на покойния Крум Савов – Недялка, която навремето е дарила това истинско богатство на списание „Родопи“. Именно тогава Николай Хайтов ми е говорил за Крум Савов при нашите съвместни странствания из планината. Във времето, когато, без да знаем, сме дирили потомците на заснетите близо столетие по-рано герои на Крум Савов.

Голяма част от неговите безценни стъклени негативи се намират и до днес в Историческия музей в Асеновград. Благодарен съм на ръководството и екипа на музея в Асеновград, че разрешиха част от притежаваните там изображения да бъдат включени в проекта „Крум Савов“. Приносът на Етнографския музей в град Пловдив също е съществен. При тях се съхраняват безценните оригинални фотографии на Крум Савов, копирани лично от него и откупени от Стою Шишков с цел обогатяване етнографската сбирка на музея.

Така, благодарение на добрата воля на хората, които работят в тези три институции: Етнографски музей Пловдив, Исторически музей Асеновград и Държавен архив Смолян, както и на задълбоченото проучване на творчеството на Крум Савов, написано от г-жа Зоя Начева, на събираческата просветителска енергия на съпруга й – Коста Начев, и съвсем не на последно място – на финансовата подкрепа на семейство Нели и Робърт Гипсън, идеята фотографиите на Крум Савов да заемат своето достойно място в съкровищницата на националната ни фотография става реалност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache