С двама мъже и две жени към Мъженци

Венцислав СТАЙКОВ

Muzhentzi2

По главата на скалния крокодил

Моите пътешествия из южните краища на България ме свързват с все повече хора. Обаждат ми се от всички кътчета на страната. И искат да видят това, което публикувам.
Днес съм в обкръжението на трима нови приятели. Благодарение на Фейсбук си кореспондирам с тях и се съгласявам да ги водя по места, които познавам, но и по други, които не съм разглеждал все още.
При срещата ни се прегръщаме така все едно цял живот, а може би и в предишните ни животи сме били заедно. Усещам близост. Решавам да разтворя душата си за тях. И съм сигурен, че това, което разкрих, ще ги накара още много пъти да дойдат в този наш край на България.
Посоката беше село Бенковски и светилищата, които уж вече много добре познавам в този край. Оказва се, че те са толкова на гъсто, че на човек му трябва поне година да ги обходи всички. Преди две-три седмици бяхме с трима мои приятели в този район и за два дни успяхме да видим три скални светилища. Толкова е капацитетът за един ден, всичко друго е препускане през времето и безсмислено задъхване.
Muzhentzi1Реших да започна представянето на красотата и силата на древността с пещерата-утроба, която се намира в село Бенковски.
Утрото сякаш ни очакваше. Очакваха ни и скалите, които бяха подготвили своите каменни дипли за нас. Как да не се събуеш и да не тръгнеш бос в тези треви и скали, които сякаш те подканят.
Първо влязохме в пещерата, която приема слънчевите лъчи още при изгрев. Моят приятел Костадин Димов е откривател на тази пещера и той първо писа за нея, но аз искам да нарека тази утроба „Пилето” заради снимки  отвътре, които при определен ракурс очертават пиле в скалата.

Muzhentzi3

Скални ниши до село Мъженци

Muzhentzi4

Линеарно писмо

Продължихме към светилището „Дупчен камък”. Това е скала, която хората припознават като провирало, и дивата круша, която се намира до нея, е обкичена с късове от дрехи, които хората оставят след като изпълнят ритуалите с провирането. Там сякаш Бог беше с нас и се възхитихме на облаците над камъка, които сякаш образуваха огромен ангел. Той кръжеше над нас.
В землището на село Мъженци един човек сечеше дърва. Той ни насочи към местата, които искахме да видим. Същият човек правеше същото упражнение два часа по-късно, когато вече привършвахме нашето пътешествие.
В това землище намерихме много артефакти. Ниши, които времето не беше успяло да претопи и които според мен са само на няколко хиляди години, както и надписи върху скалите, които учените тепърва ще проучват. Имаше и множество дупки по различни наклони на скалите, които в началото помислихме, че някой нарочно е зазиждал. Оказа се, че лишеите са извършили всичко. Но оформените очертания  в камъка, улеите, изсечените олтари и ниши без съмнение са дело на човека.

Тресавище ни накара да завършим обхода и да намерим обратните пътеки към село Мъженци. Направихме овален кръг и благодарение на него успяхме да видим още неща, които ни накараха да се възхищаваме на природата и на древните ни предци, които бяха оставили послания на много места.

Снимки: Венцислав СТАЙКОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache