Любители фотографи от организацията на евреите „Шалом“ представиха изложба в галерията на булевард „Тракия“

10 любители фотографи с ръководител Зафер Галибов представиха Организацията на евреите в България „Шалом” при старта на тазгодишната Инициатива „Мултикултурният град” на 21 май в Артгалерията с изложба. На събитието присъстваше и израелецът Яков Георг Щиясни, социален и културен изследовател, близък приятел на българския евреин от Израел Цви Керен, който публикува през последните години изследвания на български език и иврит, посветени на еврейската общност в Русе и Хасково. Авторите на фотографиите по професия лекари, инженери, историци, учители изненадаха организаторите и гостите на събитието.

Те изнесоха доклад, подготвен от  Естер Ниего от Израел, родена в Кърджали през 1935 г. и дъщеря на някогашния първи местен лидер на общността в града Нисим Наего и на Рашел Наего, основателка на културно-просветната еврейска женска организация „ВИЦО” в Кърджали (1931 г.). Тукашните евреи са били от т.нар. сефарадска общност. Заселват се в Кърджали след войните от 1912-1913 г., а болшинството идват от Ксанти, Гюмюрджина, Солун и Одрин. В Одрин е имало многохилядна еврейска сефарадска общност, чиито паметници на материалната и духовна култура се ценят и поддържат до днес.
През периода 1914-1939 г. евреите в Кърджали играят силна рола в икономиката на града.

Към 25 ануари 1938 г. тук са регистрирани 14 действащи фирми на еврейски фамилии – кинкалерии, кафеджийница, складове за тютюн, шекерджийница, склад за кожи, галантерия, фирма за търговия със стъкларски изделия, сарафски работилници, 3 дружества за тютюн на Фархи & Герон. Съдружниците Фархи и Герон изкупуват и преработват тютюна от селата в собствена фабрика в града и изнасят цигари за Европа и Америка, като подпомагат нововъзникващите културни, женски, спортни и младежки еврейски дружества, както и построяването на синагогата (1924).

Еврейският квартал се намира до пазара, многобройни са евреите занаятчии (шивачи, стъклари, сладкари, сарафи, счетоводители, продавачи на банички и семки), търговците на брашно, жито, стъкло, платове, каучук, шевни машини. В началото на 20-те години има и един лекар от еврейски произход.

knogaХарактерно за местните евреи е, че „винаги говорят повече от един език”, беше изтъкнато при презентацията. Сарафът Юда Менда през 1934 г. става член на престижното Търговско дружество в Кърджали, което съществува, за да защитава моралните и материалните интереси на всички търговци в града.

  А 30-годишният търговец Леон Н. Ниего през 1938 г. става секретар-ковчежник на Управителното тяло на Организацията на професионалните автомобилисти и шофьори в България, клон Кърджали. Братята Барух и Моис Чакърови имат важен принос за развитието на кинефикацията в града.
През 1924 г. с местни дарения се строи синагога, която претърпява пожар и се самосрутва през 1956 г. На нейното място Арт движение Кръг и община Кърджали поставят мемориална плоча и релефна скица през 2009 г. Периодът 1939-1944 г., когато срещу евреите в България започва да действа Законът за защита на нацията, е тежък за местната общност поради ограничения – блокиране на банкови сметки, забрана за излизане след 21 часа, забрана за посещаване на българско училище.

На 14 януари 1949 г. цялата еврейска общност от Кърджали емигрира за една нощ за Израел с кораба „България” от Бургас, който е имал вместимост 4000 човека. За първи път гостите в Артгалерията чуха „тайната история” на този масов изселнически феномен – единствен в страната.

Изселването е подготвено със задкулисна подкрепа на тогавашна депутатка от Кърджали и натиск върху ЦК на БКП. На гарата в Кърджали ги изпраща тогавашният кмет Иван Герджиков.
Фотографският клуб “Шалом” остава в Арт къщата в Дъждовница до 25 май, за да подготвя фото- проект „Чудесата на Източните Родопи”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache