На днешния ден преди 61 години тържествено е открит Оловно-цинковият завод в Кърджали

Оловно-цинковия завод  Кърджали е въведен в експлоатация на 5 септември 1955 с производство на 5 000 т цинк и 7 000 т сярна киселина.

Построен и оборудван по проект на съветската фирма „Гипроцвет – мет“, заводът полага началото на цветната металургия в България. Датата на откриването на завода и отливането на първото блокче цинк – 5 септември 1955г. се превръща в рождена дата на българската цветна металургия. Шейсет години по-късно ОЦК тъне в разруха.

Днес ОЦК „съществува“ като юридическо лице, в което работят едва 12-15 души администрация, а изпълнителен директор на фирмата е Валентин Манев. Историята през последните 20 години на завода е класическа схема на разграбване и упадък. Заводът бе разпродаден за няколко десетки хиляди лева, заради задължения за близо 350 милиона лева към три основни банки-кредиторки и към частни фирми, по-голямата част от които се свързват с името на бившия собственик Валентин Захариев.

В годините от построяването си – до 1989г. металургичното предприятие бележи върхови моменти и е напълно конкурентоспособно на водещи световни заводи. Едва година след въвеждането му в експлоатация – на 10 декември 1956 г. е произведено първото сурово олово. На 23 декември 1956 г. е открита и оловната секция. През 1957 г. започва извличането на сребро и злато под формата на метал „доре“. Година по-късно – през май 1958 г. са добити първите килограми бисмут с чистота над 90 процента. На 15 юли 1959 г. е пусната в действие уредбата за извличане на кобалт. На 27 април 1960 година са получени първите килограми металически бисмут в промишлени условия. На 28 април 1962 г. влиза в действие цех за производство на цинков сулфат. Първоначално капацитетът на производството е 5000 тона цинк, 7000 тона сярна киселина и 8000 тона олово. През 80-те години на миналия век месечното производство на цинк възлиза на 2 200 – 2 400 тона. Годишната програма на завода за цинков окис – цинквайс беше около 10 000 тона. Това задоволяваше потребностите на видинските заводи за производство на автомобилни гуми, на всички заводи в България, произвеждащи китове и бои, разказва дългогодишният директор в завода инж.Атанас Апостолов.

Средното годишно производство на олово в ОЦК е било 36 000 тона, като в една година производството достига 42 000 тона, коментира бившият директор в завода – инж.Вълчо Мюфтиев. Произвеждаха се всички видове оловно-антимонови сплави, което никъде в България не се правеше. Всички видове оловно-калаени сплави и такива сплави, които не бяха в листата на завода, а се произвеждаха за специални нужди, като бисмутов припой за лекарски спринцовки. Произвеждаха се всички възможни марки олово. За пръв и единствен път е получено и олово пет девятки, което рядко се произвежда в световната практика, допълва Мюфтиев. Благодарение на експерти в областта на изследванията, заводът продължава да разкрива най-различни производства, оперира в сферата на производството и търговията на цветни метали. Броят на произвежданите продукти надхвърля 25-30 вида, освен олово и цинк се произвеждат химически съединения и сплави на цинкова и оловна основа, сярна киселина, бисмут, кадмий, калай и други. Металите биват сертифицирани на Лондонската метална борса.

Ретроспекция в миналото показва, че броят на работещите в металургичното предприятие е достигал до 1 800 – 2 000 души. Заедно с техните семейства, около 10 000 души от Кърджали са били обвързани с производството на завода и получаваната издръжка. Уменията и знанията на инженеро-металургичния състав по онова време са достигали до такова ниво, че допринасят в изработването на някои от уредите на космическия прибор „Рефлектрон“, дело на инж. Пейчо Беляков от астрономическата обсерватория в Кърджали. Създаденият от него прибор е включен като основен в съветската програма „Фобос“, чието начало е поставено на 7 юли 1988 г. с изстрелване от космодрума Байконур. Екологията и хората Преди години, опазвайки здравето на хората, в завода бяха поставени немски филтри на „Бетт“ – Германия, които понижават съдържанието на прахови частици и аерозоли до стойности далеч под допустимата граница – 1 милиграм на кубичен метър при норми от 10 милиграма на кубичен метър. Пречиствателната техника бе на най-високо ниво, пояснява инж. Мюфтиев. Проблемът с по-високото съдържание на SO2 в изходящите газове на сярна киселина след понижаването на нормите, бе решен чрез разработена от инженерния състав на завода технология за преработване на опашните газове и неутрализиране на серния диоксид в тях.

Развитието на завода и инвестициите в него секват след 1989 г. и нещата остават на доизживяване. През 1991 г. заводът се преобразува в „Оловно-цинков комплекс“ ЕООД с държавно имущество. През 1998 г. се учредява Работническо мениджърско дружество /РМД/, което включва над 880 работници и носи името „ОЦК – 98″АД. Всеки един от хората участва с акции, а идеята е дружеството да бъде част от голямото дружество ОЦК, с цел приватизация.

Петдесет и седем процента от Оловно-цинковия комплекс биват продадени на „ОЦК – 98“ АД и 5 процента на „Кърджали инвест“ АД. Впоследствие „Кърджали инвест“ и кипърската компания „Л.З. метал трейдинг лимитед“ изкупуват основната част от акциите в ОЦК. По-късно комплексът става част от дружеството „Интертръст“. На Валентин Захариев заводът бива продаден от СИбанк, като непосредствено преди покупко-продажбата банката изкупува принудително акциите на Работническо мениджърското дружество. Със собственика на ОЦК – Валентин Захариев нещата в завода се променят. За инвестиции и намерения само се говори. Първата и може би единствена по-сериозна инвестиция е изграждането на електролитен цех.

През 2007 г. от дружеството афишират намерение за стпроителство на цех за цинк за близо 70 млн. евро и за започване на ново оловно производство за близо 30 млн.евро. Вместо реализация, спира производството на олово на 18 април 2011 г. Пломбирани са двете командни помещения на цех „Агломерация“ на оловния завод. Тогава настъпиха и поетапни съкращения. Започна още по-голямо забавяне на и без това ненавременно изплащаните заплати. Близо година по-късно, след като ръководството и собственикът на завода не чуха работниците, хората се постараха да бъдат чути от обществото и от правителството чрез последователни протести и гражданско неподчинение.

112234

Последното събитие в историята на завода бе на 20 април 2014 г. Съборени бяха два от трите комина, построените преди 60 години.
Премахването на двата комина на територията на бившия завод е във връзка с осъществяване на проект „Нов цинков завод“ на „Хармони 2012“ ЕООД, фирмата изкупила активите на ОЦК след обявяването й в несъстоятелност в края на 2012г.
От дружеството посочиха, че към настоящия момент проектът е на етап разчистване на производствената площадка. До няколко месеца се очаква да бъде взривен третият стоманобетонен комин и да постъпи първото оборудване. Новият проект не предвижда изграждането на комини, а по-подробна информация от дружеството обещаха да дадат в най-скоро време.

1 отговор

  1. Pan каза:

    Tesi offshorni banki i offshorni firmi hich da ne si vaobraziavat, che bez mesten referendum ste pochnat da dupchat otnovo nervite na mestnoto naselenie…:-):-):-):-) impossible!!!:-):-):-):-)
    Ako ima izobsto zavod, to ste e zavod za proizvodstvo na bg automobili, faitoni, karuci, velosipedi, trolei, tramway, liftove, vagoni, vlakove, samoleti, helikopteri, droni za bg pazar…:-):-):-):-) moje i da e rachno proizvodstvoto, no ste go ima…:-):-):-):-)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache