Едни обувки за изборите, моля

(фейлетон)

Божидара АНГЕЛОВА

Bojidara Angelova_02_SAYTХайде холан, сос здраве останете, веке няма да съ видим! Стар съм и на другите избори няма да мъ има! Каквото гласувах за България – гласувах!– каза развълнувано дядо Пейчо пред избирателната комисия миналата неделя и с трепереща ръка се подписа в изирателния списък.

И без друго едва се домъкна тази година до урната – кръстът го боли, коленете щракат, ишиасът се обажда и главата му се мотае… Абе с две думи – годинките сериозно тежат и егенето не може да се излъже. Гони деветдесетата.

Едно време, га беше ербап, нямаше таквизи неща като сегашните избори. Тато си беше Тато! Всички го знаеха. Сетне дойде някаква демокрация. Па, като наизлязоха едни модерни думи: „президент“, „парламент“, „депутат“, „балотаж“, „ЦИК“-мик… И се занаредиха едни хора за кандидати, дето никой не ги знае какви са, що са. На всичко отгоре трябва и да ги избира – ту за президент, ту за депутати в парламента. А да не разправя, че за който и да гласува, все му кесията празна! За двадесет и осем години демокрация, колко кондури скъса да ходи на избори и тва е – файда няма.

– То също като стока в магазина – гледаш, па се чудиш, па накрая хващаш нещо там, а то се окаже нищо работа – чуди се старецът и цъка с език.

– Ами, да ходиш на избори е малко като да купуваш обувки от пазара, дядо Пейчо! Ако искаш да

си вземеш едни, трябва да идеш на сергията, да ги огледаш, па да ги премериш и тогава да решиш за кой чифт ще се бръкнеш в джоба. Та сега, дядо Пейчо, гледай телевизия, огледай кандидатите кой кой е, слушай кво приказват – премери думите им, па после иди да гласуваш и да избереш някой! – обясни му съседът Цветан веднъж като се видяха пред входната врата.

– А джебът, каза, ще бъркам ли у него? На тези избори и това ли ще правя? – пита притеснено

старецът.

– Джобът ти ли? Изпразнен е, защото изборите с народна пара стават, дядо Пейчо! – усмихна се

съседът Цветан и тръгна нагоре по стълбите.

И ето го дядо Пейчо миналата неделя в тъмната стаичка. Беше чул от внуците, че в Америка били двама кандидатите, а у нас двадесет и кусур. То може ли пък да не сме по-инак от Америка!? Поседнал на чина, старецът се чуди. Чете имената. Пак чете. И пак.

– Да помагаме ли, господине! – провикна се член от секционната комисия и разклати завесата, дето отделя тъмната стаичка.

– Че как ще му помагаме? – попита друг.

– Ами, може да му е трудно на човека да стане от чина! – поясни трети.

Затвори очи дядо Пейчо и драсна нещо в бюлетината… Погледна – то като гледа, дето му трепери ръката, та драскотината заприличала на… като че на обувка.

– Ха, нека да съ знай, че съм избрал хе-тоя „чифт обувки“ от тази „сергия“, макар

моите кондури да са си прокъсани веке! – помисли си старецът и се запъти накуцвайки към урната. И тая неделя нещо го гложди. Разбрал вече, американците си имат президент от раз, а ние, нали трябва да сме по-инак от Америка, та още си нямаме такъв. И без друго жената, при която се подписваше в избирателния списък миналата седмица, му беше казала, че няма такова нещо – как така за последно ще е на избори! „Другата неделя пак ще се видим, защото ще се гласува отново“ – беше предрекла тя.

– Хайде, дядо Пейчо! Хайде пак на избори! Този път на „сергията“ има само два чифта обувки! –

провикна се съседът Цветан и силно похлопа на входната врата, за да го чуе старецът.

Чу дядо Пейчо това в просъница. Ама да тръгне ли пак нанякъде или да си седи вкъщи?! Кръстът го боли, коленете щракат, ишиасът се обажда и главата му се мотае… То не е шега работа – ето, гони деветдесетата. А и обувките му съвсем се прокъсаха от изборите миналата неделя. Дали ще издържат още веднъж да се домъкне до урната?! А тя пък, гледай, колко е голяма – човешки ръст… Ама на, останали само два чифта обувки на сергията, вика съседът Цветан! Ако и днес се дигне и иде до пазара, дали ще го огрее късметът да си избере едни нови харни обувки?! Само два чифта останали. Лесно ще избере! Или левите, или десните. Ще каже на продавачката: „Едни обувки за изборите, моля“… Поне с тях до урната да стигне, а от там до оня свят. Нали каквото гласувал за България – гласувал!

Всяка прилика с действителни лица и случки не е съвсем случайна.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache