Ревю на „Принцът на глупците“ от Марк Лорънс

12193602_10208678377060324_7557867348591162670_n

Ради РАДЕВ

Ради РАДЕВ

Книгата е великолепен образец на жанровете героична фантастика и дарк фентъзи. Но бих желал да направя алюзия със спорта баскетбол. Ако сте фен на Майкъл Джордан или Уилт Чембърлейн и някой от тях отбележи 30 точки в един мач, вие ще им ръкопляскате, нали? Обаче вътрешно ще бъдете леко разочарован. Защото знаете, че и Джордан и Чембърлейн могат да отбележат по 100 точки в една среща.
Марк Лорънс покори сърцата на своите читатели с трилогията „Разделената империя“. Принцът на глупците“ се развива в същия свят, измислен от автора за „Принцът на тръните“.
Главен герой в книгата е принц Джалан Кендет. Той е воден предимно от половия си нагон, страстта си към хазарта и любовта си към спиртните напитки. В самото начало на романа Джалан се държи като благородническия аналог на магьосника Ринсуинд от книгите на Тери Пратчет. Тоест принцът бяга ако дори отдалеч забележи предпоставки за каквато и да е битка. Това е само в началото. Читателят ще забележи, че въпреки предполагаемата му страхливост, в Кендет има някои черти от характера на самия Хонорий Йорг Анкрат. Нека да дам думата на самия принц Джалан:

„Вярно е, че врагът бе по-многоброен от мен, но в края на краищата аз съм героят от Аралския проход, а понякога, когато принц Джалан Кендет е разярен, е по-добре да бягате, независимо от броя си. Ако сте на осем години.“

По стечение на обстоятелствата Джалан се среща със Снори вер Снагасон. Името Снори означава „атака“. Снагасон е огромен, мускулест северняк, който владее няколко езика. Освен това е великолепен разказвач със завладяващо дар слово. Според мен прототипите на този герой са няколко. На първо място това е Конан на Робърт Хауърд. Освен това е и Фафърд от творбите на Фриц Лейбър. Също така, колкото изненадващо да звучи, мисля че Марк Лорънс е използвал за прототип и Сивия Мишелов – спътника на Фафърд. При една битка Снори вер Снагасон стъпи на главата на разярена мечка и отскочи от нея. Ако това не е проява на невероятна ловкост, не знам какво друго е.
Друг впечатляващ персонаж от книгата е Мълчаливата сестра. Тя е дама със свръхестествени умения и е невидима почти за всички.
Между другото автора има много добро, понякога леко цинично чувство за хумор:

„Опера! Нищо не може да се сравни с нея. Освен праскащи се прасета.“

Допълнително удоволствие на читателя ще достави срещата с познатия ни симпатичен злодей Хонорий Йорг Анкрат. На него не са му отделени много страници, но все пак Йорг си е все така познатия чаровен и зъл отмъстител. Радвам се, че главният герой Джалан успя да се оттегли навреме.
Иначе доколкото познавам Йорг, той щеше да извади, пардон сломи сърцето му.
Книгата е изключително приятно произведение в жанра меч и магия. Дълбоко се надявам с втората част от поредицата „Войната на Червената кралица“ Марк Лорънс да отебележи 100 точки.
Защото той е сред най-добрите.

Вижте също...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *