Уникално издание изследва историята на българо-турската революционна бойна дружба и сътрудничество, авторът е Вълчо Златилов

Вълчо Златилов

Уникално издание, посветено на българо-турското разбирателство, сътрудничество и революционна бойна дружба излезе от печат. Негов автор е ръководителят на архива в Кърджали Вълчо Златилов, а рецензенти на изданието са доц. д-р Михаил Груев и д-р Мюмюн Исов. Книгата е сборник с ценни документи, повечето от които се публикуват за първи път, не малка част от тях са преводи на български език на оригинални документи, написани на турски и френски езици. Те се отнасят за общата въоръжена и невъоръжена съпротива на българското и турското население от Западна Тракия и Източните Родопи срещу присъединяването на Западна Тракия към Гърция след Първата световна война. Сборникът е под наслов „Българи и турци въстават срещу Ньойския диктат /1919-1923 г./”. Освен документи, сборникът съдържа и множество спомени и снимки на участници в разглежданите събития. В книгата са публикувани и изследвания на автора по темата. Нейното отпечатване стана възможно благодарение на спомоществователството на общините от Кърджалийска област.

Вълчо Златилов се фокусира върху процеса на сближаването и обединяването на българското и турското население в Западна Тракия и създаването на българо-турско Временно правителство на Националната защита, обявило автономно управление на областта, изграждането на българо-турска Тракийска армия към същото правителство, която повежда въоръжена борба срещу присъединяването на Западна Тракия към Гърция. Впоследствие (през 1922 г.) се създава Българо-турска Вътрешна тракийска революционна организация в България, поставила си за главна цел извоюването чрез въоръжено въстание на свободна и независима автономна Тракия в нейните естествени географски граници от р. Марица до р. Струма. По темата са работили българските изследователи Стайко Трифонов и Камен Гарена. В Турция са издадени и спомените на Фуад Бей, министър на войната в Българо-турското временно правителство на Националната защита. Сборник с документи по темата обаче излиза за първи път в нашата страна. Една от причините това да стане едва сега, според Вълчо Златилов, са негативните предразсъдъци, стереотипи и нагласи към съседите ни турци.

Опитът Западна Тракия да получи статут на автономна област се проваля поради позициите на Великите сили, половинчатите действия на българските и турските власти и грешките, допуснати от някои революционери. Българските политици и държавници – радетели за национално обединение се оказват неподготвени да противодействат ефективно на отнемането на Западна Тракия от България по силата на Ньойският договор. В общите си усилия да предотвратят предаването на Западна Тракия на Гърция българските и турските политици, държавници и революционери разчитат на външната помощ и подкрепа на Франция, Америка, Италия и Англия. Независимо от опитите на държавниците да възпрат и контролират тези събития, българите и турците, включили се в многобройните чети, съставляващи гръбнака на Тракийската армия , воюват успешно срещу гръцките окупационни военни части и им нанасят тежки поражения. Гърция е принудена да вкара в областта голям военен контингент. Властите в Атина си отмъщават като извършват етническо прочистване в Западна Тракия.

Въз основа на информацията, съдържаща се в публикуваните в сборника документи, може да се каже, че българският премиер Александър Стамболийски е бил радетел за българо-турското сближение. Край на общата революционна борба слага Дветоюнският преврат в нашата страна през 1923 г. Общите революционни действия на българите и турците в Западна Тракия се ползват и с подкрепата на големия приятел на България Мустафа Кемал Ататюрк.

В сборника са включени редица малко известни, уникални и особено ценни документи по темата като: Декларацията на българо-турското Временно правителство на Националната защита от 25 май 1920 г. за обявяване на автономно управление на Западна Тракия, връчена на управителя на Западна Тракия ген. Шарпи на 26 май 1920 г., както и позивите до българите и турците в Западна Тракия за включването им в състава на българо-турската Тракийска армия и др.

Преобладаващата част от документите са съставени за нуждите на българските висши държавни институции – Монархическия институт, Министерския съвет, Министерство на войната и др.

Преводът от френски на български език на документите в сборника е на преподавателката във филиала на Пловдивския университет „Любен Каравелов” в Кърджали – Маргарита Георгиева, а преводът на текстовете от спомените на Фуад бей от турски на български език е направен от Селяхидин Карабашев, литератор и общественик от Ардино.

Издаването на сборника трябва да се разглежда като продължение на усилията на архива в Кърджали за осветляване на темата за последиците от втората национална катастрофа в новата ни история, започнало с изготвянето и експонирането на постоянната документална изложба ”Първата световна война и отражението й върху населението в Източните Родопи и Западна Тракия” през 2014 г. в изложбената зала на „Държавен архив“ – Кърджали.

Георги КУЛОВ

 

Вижте също...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *