Николай Арнаудов: Животът ни е едно бавно изкачване надолу и бързо слизане нагоре

След дълго боледуване ни напусна известният български карикатурист Николай Арнаудов

  • Дори карикатурата отмира, осмивайки себе си – това, в което е превърнат животът, казва в интервю приживе творецът
  • Добре е поне, че сатърът на сатирата поразява безпощадно батака, макар и само виртуално, поради липсата на друг начин

Последната от многото награди на кърджалиеца Николай Арнаудов беше първото място в престижния Международен конкурс за карикатура в Хърватия /Загреб/. Тя показваше починал човек с поставена на краката му кредитна карта. Тя украси и плаката  на изложбата с допуснатите до конкурса творби. Цял живот правим дългове, казваше той чрез нея, и все не можем да ги изплатим, занасяме ги дори в отвъдното. Но някои талантливи творци, които разголват до дълбоките смислови нива проблемите, поне поемат част от тях върху себе си и така ги погасяват. Както правеше Ники.

– Николай, помага ли ни изобщо карикатурата, щом като е станала начин на живот?

– Само дотолкова, че да ни даде един отпор на тъпотата, да можем да погледнем на недостатъците, на изкривяванията откъм смешната им страна, което донякъде обаче и неглижира, омаловажава проблема. Защото дава лъжливото усещане, че като си го осмял, вече си го разрешил. Но пък чрез сатирата карикатурата го разголва до дъно, осветява го безпощадно. Става нещо като сатър, поразяващ батака поне виртуално, щом не може по друг начин.

– Често казваш, че и животът ни е карикатура, тогава подсилен със сатира, не сгъстява ли краските и негативните енергии?

– Не, просто запечатва истината, за да не се забрави. Ето в една от морските си карикатури показвам Бойко Борисов на пиедестал, сочещ напред с думите: ”Ето построих още една магистрала”. А под него просяк проси пари, показва кое е по-важното за болшинството – достойния живот.

– Френските карикатуристи ни накараха да се замислим за границите в  изкуството…

– Изкуството, и в частност карикатурата, е за свободомислещи хора и френските карикатуристи ни показваха, че са доста напреднали в това отношение. Дори президентът им Шарл Де Гол е събирал всички карикатури за него, а у нас по това време за подобно нещо вкарваха в затвора. В това е разликата.

Карикатурата, получила първо място в престижния Международен конкурс за карикатура в Хърватия /Загреб/

– Изглежда силно материалните ни стремления са превзели и изкуството. Ето –  твоята карикатура може да се изтълкува и така, че пари ще ни трябват и в отвъдния свят…

– На изкуството му е хубаво това, че звучи многозначително. Така и моята карикатура всеки може да си я обясни по различен начин. Аз имах идеята, че човек се ражда, живее и умира. Накрая остава с любимия си предмет, който вече не му върши работа. Мисля, че съм го показал добре, въпреки че съм по-силен във вица на карикатурата, отколкото в нейния рисунък. Тук обаче и рисунката е точна.

 

–  Не смяташ ли, че пътят от пещерата към компютъра беше дълъг и стръмен, но обратният ще бъде стремглаво пропадащ и много кратък?… Какво мото би сложил на подобна карикатура?

– Да, всичко води в тази посока, затова в това отношение изобщо нямам оптимизъм, пък и ако карикатуристът е оптимист, не би виждал реално нещата и не би творил в този жанр.

 

– Турският писател-сатирик Азис Несин казва, че хумористът носи като Атлас на плещите си тежестта на света, а нашият Петър Увалиев твърди, че най-трудно се носи тази тежка лекота на битието…

– Наистина е много тежък този товар и твърде абсурден. Тук отговарям и на по-горния въпрос. Бих го определил като едно бавно изкачване надолу и бързо слизане нагоре, т.е. към небитието…

 

– Значи все така ще я караме с безнадеждната надеждност…

– Да, явно още трябва всичко в тази посока да се сгъсти и когато вече не остане по-горна степен на пропадане от днешната, да тръгнем отначало, на чисто. Ето, младите, професионално подготвените хора, бягат от България, търсят достойна реализация. А ние оставащите тук, сме на доизносване, на отмиране. Карикатурата, доста парадоксално, също отмира, сякаш осмива самата себе си, това, в което е превърнат животът. Но, явно, трябва да преминем през това, за да преодолеем най-после кризата в душите си, която докарва и всичките останали беди.

Интервю на Лияна ФЕРОЛИ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache