Михаил Захариев: Макар и извън Кърджали, милеем за баскетбола в града

  • Искам любимата ми игра да може да става любима и на подрастващите

МИХАИЛ ЗАХАРИЕВ е роден в Кърджали на 3 април 1980 г. Завършва средното си образование в ГПЧЕ „Христо Ботев“ в родния си град, след което заминава да учи в София. Магистър-инженер по специалността „Производство на мебели“. След десетгодишен опит в някои от водещите български производители създава собствена фирма за проектиране и производство на мебели.
Женен с една дъщеря, която скоро ще бъде ученичка. Майка му д-р Гергана Гогова е известен лекар, шеф на лаборатория, а баща му инженер Стоян Захариев, вече покойник, е работил дълги години в ОЦК.
Мишо е един от организаторите за провеждане на Турнир по баскетбол „Пенчо Пенчев.” Запален баскетболист, член на Националната аматьорска лига по баскетбол.

Въпросите зададе
Валентина ИВАНОВА

– Напомни на кърджалийци за себе си, като се появи на Турнира по баскетбол „Пенчо Пенчев”. Ти си един от организаторите, как се стигна до това състезание?

– Турнирът бе иницииран от няколко млади мъже от Кърджали. С тях преди много години сме играли заедно баскетбол. А те също са играли и с Пенчо Пенчев, който е един от най-запалените баскетболисти на своето
поколение. За съжаление, ни напусна твърде млад. Амбицирани сме в негова памет да направим този
турнир ежегоден и привлекателен за все повече млади хора.
Това, което аз имах възможност да направя от разстояние, бе да популяризирам събитието чрез социалните мрежи, като за краткото време, с което разполагахме, смятам, че инициативата беше подкрепена от неочаквано много хора.

 

– Кога се влюби в баскетбола?

– Баскетболът ме грабна още като бях на 12 години, а на 13, покрай мой близък приятел, се озовах в
спортната зала „Арпезос“ като част от баскетболен клуб „Арда“. Като студент, играх в различни турни-
ри като част от отбора на Лесотехническия институт. После прекъснах, но не спирах да се радвам на
тази прекрасна игра като зрител. А От 2014 година съм в Аматьорската лига. Там се чувствам много добре
– от една страна, практикувам любимата си игра, от друга – виждам колко много деца и млади хора
идват на нашите мачове и как се запалват да спортуват. Няма по-хубаво от това усещане. Искам лю-
бимата ми игра да може да стане любима и на подрастващите!

 

– В кой клуб се състезаваш в момента?

– В момента се състезавам в Баскетболен клуб София Хоукс“, но при нужда се включвам и в някои мачове за клуб „Спорт и здраве“ в Кърджали. Това не нарушава правилата на Националната аматьорската лига
по баскетбол, в която и двата отбора членуват.

 

– От кога съществува Националната лига в България?

– НАЛБ е създадена през 2011 г. Аз се включих през 2014 г., когато бе сформиран и „София Хоукс”. В на-
чалото нашият отбор бе най-слабият в лигата, тъй като беше съставен от напълно непознати хора. По-
късно привлякохме много нови момчета и вече втори поред сезон се борим за влизане в най-силната
дивизия на лигата. Мисията на НАЛБ е да привлича хора, отдадени на баскетбола, хора, които обичат да играят, и хора, които работят да популяризират играта. В НАЛБ има вече над 1000 участници. Всеки, който
се е включил в НАЛБ през годините, се развива както отборно, така и индивидуално. В първенството
през 2011/2012 г. участваха 6 отбора, този сезон 2016/2017 вече са 40, а за купата през 2011/2012 се
бориха 3 отбора, днес са 23.
Така че мисията се изпълнява, а девизът „От любов към играта” се оправдава напълно!

Михаил като състезател на „Арда” с номер 5. Сезон 1996/1997 година. Треньор Васил Шибойков, помощник-треньор Георги Димов

– Трудно ли функционират аматьорските клубове? Как успявате да организирате първенства и турнири, без
да ползвате общински или държавни отчисления и субсидии?

– Трудно се организират, особено когато федерациите, разполагащи с държавни средства, не помагат по никакъв начин, а дори напротив. Но пък много хора обичат баскетбола, развиват се професионално в други
сфери и са склонни да отделят лични финанси и време, за да правят това, което обичат. Изцяло пазарен метод, който, забелязвам, че се оказва много по-устойчив.
Разбира се, както казах вече, много общини подкрепят наши инициативи и покриват разходите за
турнири, макар и веднъж-два пъти годишно. Чудесен пример е община Враца.

 

– Какво е различното във Враца?

– Всяка година, по време на Дните на Ботев, община Враца организира различни прояви, между които баскетболни турнири – за деца и юноши и за мъже. Освен местния „Ботев”, общината кани 2-3 други отбора и възлага на НАЛБ да обслужи турнирите, да подготви награди и всичко друго, свързано с разпростра-
нение и реклама. Залата винаги е пълна и събитието се отразява в местни и национални медии,
което популяризира баскетбола, но прави и чудесна реклама на Враца. Ще се радваме и община Кърджали да прегърне идеята за един подобен турнир и да съдейства за развитието на баскетбола сред малки и
големи.

 

– Какво предстои за теб и отбора ти? Планирате ли нещо в Кърджали?

– Предстои участие на Баскетболен клуб „Спорт и здраве“ в Кърджали в турнира за купата на НАЛБ, който се провежда в София, и затова аз и още 2-3 играчи ще се включим като подкрепление към кърджалийския тим.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *