Ноктюрно по Фаренхайт

Александър ЩИНКОВ

Стане ли въпрос за магистрати, за силата на словесната еквилибристика, аз се сещам за една отдавнашна история. Някакъв шегаджия бе изпратил на жена ми снимка от лазурния бряг на която аз  двадесет и няколко годишен красавец лежа до чернокоса сирена. На пръв поглед нищо особено ако не се сметнат две неща”. Прекалено широката ми усмивка и пълната липса на жена ми.

Отзад бе надраскано: „Любов при 100о по фаренхайт”. Съседът бъдещ юрист се зае да ме измъкне от конфузното положение със следната професионално изпипана защита.

Какво всъщност е смеха? Обикновена биохимична гимнастика на червата, лицевата мускулатура и дихателните пътища.

Казаното не убеди съвсем жена ми особено по линия на дихателните пътища, затова и съседът продължи със същият патос.

– Но какво, става когато се усмихваме? Ето аз се усмихвам. Погледите ме госпожо. Усмихвам се.  Ноздрите ми се разширяват. Разширяват се. Диафрагмата ми се свива, лицевите мускули вършат и двете едновременно. А ушните миди извинете се движат нагоре-надолу. Това е то усмивката.

И докато жена ми продължаваше да стърчи със снимката все така облещена, бъдещият юрист завърши пледоарията си по следния блестящ начин.

– Смея се в буквален превод на френцузки означава „Разширявам далака си”. Така, че Фанче, докато мъжа ти зяпа тази госпожица той всъщност си разширява далака.

След тези думи съседа, се прибра доволен. А жена ми замина при родителите си. Забравих да кажа на бъдещия магистрат, че аз нямам далак. Отстранен е при операция.    

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache