Димитър Калчев: Не забравям, че съм в Америка да уча и да играя волейбол

Димитър Калчев със сестра си и своя баща на благотворителния турнир в подкрепа на Цветан Карипов

Димитър Калчев е роден в Кърджали на 20 май 1996 г. Основното си образование получава в СОУ ”Отец Паисий”, а средното – в ГПЧЕ ”Христо Ботев”. На 11 години започва да играе футбол и тенис на маса. Две години по-късно вече е в детско-юношеската школа на Волейболен клуб  ”Арда” – Кърджали. Първите му треньори са Бекриев и Тонков, а по-късно в мъжкия отбор – Халачев. От 2015 г. учи в Калифорнийския държавен университет „Нортридж” и играе в университетския волейболен отбор. Обявен е за спортист на годината на университета за 2016-та.

 Въпросите зададе

Валентина ИВАНОВА

-Вече трета година учиш в САЩ, стана ли американец?

-Наистина, бързо се адаптирах в американската среда, която е много по-различна от родната. Като пристигнах в Лос Анжелис, не познавах никого. Момчетата от отбора бяха много готини, държаха се чудесно с мен и успях бързо да свикна. Пък и там всичко е много подредено.

 

Димитър с приятели в Лос Анжелис

– Предполагам Университетът „Нортридж” предлага добри условия за развитие на волейбола…

-Университетът е голям – 45 хиляди студенти. Има чудесна база, развиват се всякакви спортове, но се обръща най-голямо внимание на баскетбола, макар че баскетболният тим на „Нортридж” няма кой знае какви постижения. Но явно този спорт се харесва повече от зрителите. Нашите тренировки са на много добро ниво, разполагаме с център за възстановяване, имаме 6 треньори /старши треньор, трима асистенти, кондиционен треньор/ и такъв, който е отговорен за възстановяване и здравето ни като цяло.

 

-Все пак знаем, че волейболната конференция, в която играеш, е най-силната сред университетските в САЩ, значи нивото е високо.

– Университетското първенство на САЩ е разделено в пет конференции. Ние сме в най-силната, в Калифорния, има един отбор от Юта и един от Хавай. Подготовката е много наситена, тренировките са интензивни, фитнесът е тежък. Играят се много мачове – приятелски, контроли, после започва първенството и така за 4 месеца сме изиграли 27 – 28 мача.

 

С партньора си в плажния волейбол Николай Колев

-Успя ли да попътуваш, да разгледаш САЩ?

-Не ми е останало много време за пътешествия. Много ми хареса Хавай, където нашият отбор имаше мачове с тамошен тим. Уникално място, страхотна природа. Залата, в която играхме, беше огромна, имаше около 5000 души публика.

 

– Как изглежда един ден от живота на Димитър Калчев?

-Не забравям, че съм там главно, за да уча и играя волейбол. Денят ми е запълнен: лекции, тренировки, фитнес… Даже успявам и няколко часа на ден да поработя в един фитнес клуб, за да си изкарам пари. Въвеждам данни за клиентите на компютър, имам време да си пиша и домашните там. Приятна за мен работа. Нямам много свободно време.

 

– А момичета?

-Има момичета много около мен, ама аз не съм сериозен. Не мога да си представя сериозен ангажимент, тъй като в момента нося много дини под една мишница – спорт, учене, работа…

 

-С волейбола се справяш чудесно, щом стана Спортист на годината в университета „Нортридж”. А как върви учението?

-Уча финанси. Въпреки натовареността ми в тренировъчния процес и малкото време да се подготвям за изпитите, успявам да изкарам високи оценки. Имам най-висок успех от всичките ми съотборници. Визията ми за бъдещето не е свързана с образованието, а със спорта. Не смятам да остана в САЩ, след като завърша университета. Поне засега са ми такива намеренията, макар че имам да уча още 2 години.

-Какви амбиции имаш?

-Концентрирал съм се да се развивам като състезател, за да мога да играя професионален волейбол в Европа или другаде, където успея да си уредя договор с достатъчно добри условия. Разбира се, трябва да завърша образованието си и чак тогава да си търся отбор. Сега нямам право да водя преговори, тъй като е против правилата на университета, в който уча.

В САЩ няма професионален волейбол, аз играя в университетското първенство и докато съм там, не мога да си търся агент и отбор. А и може да си загубя стипендията, защото я спечелих като спортист.

 

Калчев по време на мач в САЩ

-Това лято те виждаме в различни състезания по плажен волейбол. Поддържаш форма или се забавляваш?

-Целта ми е да израсна възможно най-много като волейболист, не го правя за здраве. Използвам и летните месеци, когато съм си в България, за да тренирам. Тук играя плажен волейбол и участвам в различни турнири. Преди дни с моя партньор Николай Колев станахме втори на републиканското първенство в Пловдив. Бих поиграл и в зала, но колегите от „Арда” още не са започнали подготовка, в зала „Арпезос” тренират само малките – юноши и момчета, водени от треньора Павел Митев.

 

-Кърджалийци са впечатлени от жеста на солидарност, който проявихте с Николай Колев, организирайки благотворителния турнир по плажен волейбол в помощ на Цветан Карипов.

-Решихме с моя партньор да организираме благотворителния турнир, за да помогнем на Цецо. Идеята беше на Николай. Макар че го организирахме набързо, главно с реклама във фейсбук и другите социални мрежи, се получи добре. Много хора ми писаха от цял свят, даже две момичета от Англия дариха он лайн по стотина лева. Участваха 15 двойки – млади, стари, момичета, момчета. Събрахме 1125 лева. Мисля, че постъпихме правилно, като помогнахме на човек в нужда.

 

-Май България много ти липсва, щом прекарваш цялата си ваканция тук?

-В България ми харесва повече, тук животът е по-забавен, тук е семейството ми, тук са ми приятелите, барове, купони… Поддържам връзка с приятели от училище. Ние сме една тайфа от шестима и сме си много близки, макар че сме пръснати в София, Пловдив, Англия и аз в САЩ. Всяка година ме посрещат на летището и всяка година си правим няколкодневен як купон на Слънчев бряг. Очаквам с нетърпение тазгодишния, който предстои!

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *