Непознатият Моняк

Венцислав СТАЙКОВ

За крепостта Моняк е писано много. Особено през последните няколко години, когато туристите стават все повече. Но едно е да се изкачиш за около час до връх Шеста крепост, където са руините на крепостта, а съвсем друго е да видиш всички забележителности, които се намират в това землище.
Върхът е на 586 метра надморска височина. Там са и останките от средновековна крепост, която е била една от най-големите в Родопите с площ от 50 декара. Намира се над село Широко поле, което е на около 8 км от Кърджали. От крепостта са запазени част от крепостната стена, осемстенната кула и резервоари за вода, които датират от XII-XIII век. Запазената част от външната крепостна стена е с дължина повече от 270 м, а височината й на места достига до 7-8 метра. От

върха се открива великолепна гледка към Кърджали,

Широко поле, мостът към село Лисиците

и язовир „Студен кладенец”.
Крепостта е имала важно стратегическо значение за района. Пазела е прохода Железни врата и подстъпите към средновековния град, който е бил разположен около църквата „Свети Йоан Предтеча“. През 1206
г. крепостта е обсадена от кръстоносците по време на Четвъртия кръстоносен поход. Предполага се, че тук е коронясан за втори и последен император на Латинската империя Хенри (брат на загиналия Балдуин Фландърски).

Има различни маршрути към върха. Може да се стигне много лесно до него с високо проходим джип, който ще ви качи под самия връх. Но, ако човек е дошъл с намерението не само да види, а и да се докосне до красотите и древностите на това свещено място, той е длъжен да извърви тези два километра пеша от село Широко поле. И когато стигне върха, удовлетворението ще е голямо.

А и не само това.

Ако туристът е упътван от опитен гид,

той ще види голяма част от „непознатия Моняк“.

Защото Моняк не е само крепостта и красивите гледки от върха, а много повече.
След като оставихме колите до училището на селото, насочих групата ни първо към чешмата „Осемте ялака“. Много хора от селото пълнят шишета за вода от тази чешма. И през този неделен ден две жени бяха завардили чучура. Като разбраха, че сме тръгнали да търсим пещерата Карангила, веднага ни отстъпиха да си налеем вода за из път.

Чувал съм от местните, че езерото, което се намира в голямата зала на пещерата, навремето е било пълно с вода. Но когато решили да направят чешмата, която е под него, то пресъхнало. И все пак вода има. Кристално чиста и студена през цялата година. Пещерата е трудна за откриване. Преди години, когато за пръв път стигнах до нея, пред единия от двата й входа имаше току-що пораснало борче. Сега дървото е вече към три-четири метра. До него е и входът към „подземното царство“. Влизал съм няколко пъти в началото на тази пещера, но винаги сам. Сега удоволствието беше невероятно, защото приятелите ми ме последваха. Направихме интересни снимки навътре в пещерата, но не посмяхме да пълзим под почти затрупания вход към голямата зала. Явно, многобройните валежи и наноси са затрупали част от входа и той може да се отвори като се прокопае около метър.
Има различни данни за дължината на пещерата.

Някъде са дадени разстояния

около 500 м, другаде – 700 м.

Аз мога само да кажа, че в самото й начало се забелязват поне пет отделни ръкава, които влизат дълбоко в недрата на планината. Къде завършват може само да се гадае. Пещерата е обитавана от различни видове прилепи. Друг, уникален вид, е паяк от вида Centromerus milleri. Не ги видяхме, но пък снимахме интересни скални отлагания. Когато фотоапаратите ни, прожекторите и телефоните осветяваха скалите пред нас изпък-
ваха зелени, сини и жълти цветове.
След първото невероятно докосване продължихме нагоре. Събирахме полускъпоценни камъни, радвахме се на гледките, а преди върха в мъглата като призрачни фигури пред нас се изправи друга група от ентусиасти, която се връщаше от върха. Хората бяха много изненадани, когато им казахме, че сме били в пещерата
Карангил, че искаме да намерим древно тракийско светилище с трапецовидни ниши под върха и на
връщане да видим древен некропол с вкопани гробове в скалите, който е на около триста метра под
върха. Голяма част от кърджалийци, които обичат да пътешестват из Източните Родопи, не са чували
за тези чудни места, а какво да говорим за посетителите от далече. Но тези места са там и ако се попу-
ляризират, Моняк ще стане напълно конкурентен като туристически обект на Перперикон и Татул.
Моята главна цел обаче беше да намеря част от древното тракийско светилище, което „надушвах“,
че съществува тук. Всичко говореше, че не може да е само средновековна крепост. Почти всяко възлово
място, а такова е Моняк, е свързано с дълбоката древност, когато на тези места са се издигали крепости и укрепени селища. Случило се е и в този район. На мястото на древно тракийска крепост се е издигнала средновековната.
Стигнахме върха и аз вместо да се любувам с приятелите си на невероятните гледки, реших да се спусна надолу по стръмен и опасен сипей, за да стигна до скали, забити сякаш нарочно на този труден терен. Нямаше връщане назад.

Раницата ми остана горе,

а душата ми следваше пътя си – надолу,

към трапецовидните ниши, които само малцина бяха виждали.
На няколко скали, които се различават от тези, които са непосредствено под крепостта, открих трапецовидни ниши, каменен олтар, характерни улеи и утробно изсичане, което отново доказва моята
теория за това, че не е задължително да има пещера – утроба на свещеното място.
Направих достатъчно снимки, за да се документира това светилище. Сигурен съм, че то продължава
и по другите скали, които бяха в съседство. Но аз бях сам, щастлив между скалите, а времето напредваше.
Затова реших да дойда отново по друг маршрут, който да не ми разкъсва така маратонките. Тези, с
които успях да стигна по сипея.
Бях удовлетворен, но и бях обещал на приятелите си, когато се спускаме от върха да видим още нещо.
Това беше скалния некропол над село Широко поле. Множество скални гробове бяха издълбани и
насочени на изток към реката. На самия край на билото имаше още два гроба. Единият местните нари-
чат „царския”. Явно е бил изсечен за някой много знатен човек. А съвсем до него има и по-малък гроб
издълбан в скалата. Може би това е семейна гробница. Мястото е най-доброто, което може да се избере.
Душата на мъртвеца се надига от гроба и поглежда към безбрежната река Арда.
А нашите фотоапарати щракаха тези хоризонти и мъглата, която се издигаше над този фантастичен
филм, наречен „Непознатият Моняк“.
Снимки: Венцислав СТАЙКОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache