Волейболистът Димитър Калчев Спортист на 2017 година на Кърджали

 

Димитър Калчев е роден в Кърджали на 20 май 1996 г. Основното си образование получава в СОУ ”Отец Паисий”, а средното – в ГПЧЕ ”Христо Ботев”. На 11 години започва да играе футбол и тенис на маса. Две години по-късно вече е в детско-юношеската школа на Волейболен клуб  ”Арда” – Кърджали. Първите му треньори са Бекриев и Тонков, а по-късно в мъжкия отбор – Халачев.

От 2015 г. учи в Калифорнийския държавен университет „Нортридж” и играе в университетския волейболен отбор. Обявен е за Спортист на 2016 година на университета. Обявен е за Мистър Волейбол в България за 2017 година.

Въпросите зададе Валентина ИВАНОВА

-Кое е най-важното качество, което трябва да притежава един човек, за да е успешен спортист?

-Първото нещо, за да стане човек успешен спортист, със сигурност е желанието. Много деца ходят насила да тренират, защото родителите им ги карат насила. Те ходят с едно нежелание на тренировки. Веднъж като го имаш това желание, тренираш, тренираш, тренираш, по два пъти на ден, по шест дни в седмица…. Понякога ти писва, не искаш повече да играеш, искаш да си лежиш, да си гледаш филми, да се забавляваш като нормален човек. Последното, което искаш, е да ставаш рано-рано, в 6 часа, понякога тук в Америка ми се е налагало и в 5 часа да ставам. Тогава идват едни много важни качества като упоритостта и дисциплината, които те карат да продължаваш да тренираш и рано или късно всичко ти се отплаща и си благодарен.

  

-По-различно ли е в колективните спортове, там успехът зависи и от съотборниците…

-Разбира се, в колективните спортове е по-различно. Индивидуално досега съм тренирал тенис на маса в продължение на две години. Там си буквално ти срещу съперника, нямаш на кого да разчиташ, няма кого да обвиняваш. Във волейбола е съвсем различно. Там сте 6 човека на игрището, имаш резерви, имаш треньорски щаб, асистенти, физиотерапевти. Ако нямаш отбор, ако я няма сработката между играчите, ако я няма химията между тях, между характерите им, няма как да се получи.

-Знаем, че волейболната конференция, в която играеш, е най-силната сред университети в САЩ. Успяваш ли да съчетаваш спорта с учението?

 –Университетското първенство на САЩ е разделено в пет конференции. Ние сме в най-силната, в Калифорния, има един отбор от Юта и един от Хавай. Тренировките са интензивни, фитнесът е тежък. Играят се много мачове – приятелски, контроли, после започва първенството и така за 4 месеца сме изиграли 27 – 28 мача.

Не забравям, че съм там главно, за да уча и играя волейбол. Денят ми е запълнен: лекции, тренировки, фитнес… Уча финанси. Въпреки натовареността ми в тренировъчния процес и малкото време да се подготвям за изпитите, успявам да изкарам високи оценки. Имам най-висок успех от всичките ми съотборници. Бъдещето ми не е свързано с образованието, а със спорта. Не смятам да остана в САЩ, след като завърша университета. Поне засега са ми такива намеренията, макар че имам да уча още 2 години.

-Ти направи силна серия през лятото в плажния волейбол и това даде основание на Волейболния клуб „Арда” да те предложи за спортист на годината в Кърджали.  Какво място заема плажният волейбол в общата ти подготовка?

-Направихме много силно лято. Много съм доволен, че се прибрах в България. С Жицата /Николай Колев/ станахме два пъти втори в националната верига – веднъж в Пловдив, веднъж в Кърджали, направихме два благотворителни турнира. С Георги Стоянов станахме първи – взехме златото на Балканиадата до 22 години в Македония.

Плажният волейбол ми е по-любимият спорт, ако ги сравнявам с волейбола в зала. Винаги съм го предпочитал, но поради липса на условия, все нещо ме е спирало.  Но заема много важно място в подготовката ми – донякъде физическа, и донякъде техническа. В пясъка ставаш по-бърз, започваш да скачаш повече… А и от психическа гледна точка той е по-труден, защото сте само двама играчи, няма смени. Много е различен и е доста по-труден. Играя плажен волейбол от 7-8 години, откогато играя и в зала. Няма лято да не съм тренирал плажен волейбол поне в продължение на три месеца. Наблюдавал съм много добри играчи в зала, които на пясъка  не знаят какво да правят, как да се движат, как да скачат, топката е различна. Много интересна игра е плажният волейбол, дава ти възможност да погледнеш на волейболната игра под друг ъгъл.

-Ти получи признанието на университета Нортридж, в който учиш, като стана спортист № 1 миналата година. Тази година пък стана Мистър Волейбол на България. След тези две големи отличия, може би Спортист на годината в Кърджали ти се вижда нещо не чак толкова важно….

-Много силна година беше. Станах спортист на годината в университета ми в САЩ, станах Мистър Волейбол в България преди по-малко от месец. Сега станах и спортист на Кърджали. Общото между тези три награди е, че се решават от вота на хората. Затова съм безкрайно благодарен на всички, които са гласували за мен – семейство, приятели, познати, непознати. Не го казвам по задължение, така го чувствам. Евала на всички, оценявам подкрепата, много е приятно да знаеш, че имаш толкова хора зад себе си. За Спортист на Кърджали бях номиниран през 2013 година, ама останах пети. Но си казах, че един ден със сигурност ще стана първи. Отне ми четири години, но се случи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache