Днес се навършват 140 години от рождението на поета Пейо Яворов

Днес се навършват 140 години от рождението на един от най-големите български поети на 20 век– Пейо Яворов. Той е не само поет символист, но и революционер и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.  През 1878 г. в Чирпан е роден Пейо Тотев Крачолов, станал известен под псевдонима Яворов. В памет на поета и по повод 140-та годишнина от рождението му, ви предлагаме 4 стихотворения от майстора на любовната лирика:

 

ОБИЧАМ ТЕ

Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,

като на ангела сънят,

и сън си ти вещателен за тиха радост

в нерадостта на моя път,

и първи път за изповед в сърце ридае

доброто и грехът,

и ето ден – и ето тъмнина е.

Обичам те, защото плуваш в полумрака

на своя неначенат ден,

и мисля аз, че ти си Тя! – че тебе чака

духът, години заблуден,

и в океан мъгла се взирам и страдая,

към тебе устремен,

и ето ме на бездната на края.

Обичам те, защото се усмихваш – кротка

пред застрашителна съдба,

и няма кой да чуе в устремена лодка

предупредителна тръба,

и няма да ме спре (защото аз те любя!)

ни укор, ни молба –

и себе и, и тебе да погубя…

 

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи. Душата на дете

в две хубави очи; – музика – лъчи

Не искат и не обещават те…

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли!

Страсти и неволи

ще хвърлят утре върху тях

булото на срам и грях.

Булото на срам и грях –

не ще го хвърлят върху тях

страсти и неволи.

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли…

Не искат и не обещават те! –

Две хубави очи. Музика, лъчи

в две хубави очи. Душата на дете…

 

ЩЕ БЪДЕШ В БЯЛО

Ще бъдеш в бяло – с вейка от маслина

и като ангел в бяло облекло…

А мисля днес; света прогнил от зло

не е, щом той е твоята родина.

И ето усъмних се най-подир

в невярата тревожна – искам мир.

И с вяра ще разкрия аз прегръдки,

загледан в две залюбени очи,

и тих ще пия техните лъчи, –

ще пия светлина, лечебни глътки.

И пак ще се обърна просветлен

света да видя цял при ярък ден.

И нека съсипни се той окаже!

(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,

залутан из среднощни тъмнини?)

Аз бих намерил и тогава даже

обломки, от които да създам

нов свят за двама ни, и свят, и храм.

 

ПРЪСТЕН С ОПАЛ

Мечтата ти е очарована робиня

на моята душа, която те зове;

ще дойдеш ти накрай световната пустиня,

отсам преградни бездни, върхове.

 

Кристално чиста, като висините сини,

намериха те спяща жаждащи мечти, –

в съня на твоите шестнадесет години

душа те възжела и похити.

 

На бездни, върхове, неведоми пространства

мечтата ти лети-прелита в бодър сън –

и чуя аз, в нощта на тъмни окаянства,

спасителния предразсветен звън.

 

Ще дойдеш ти, заря-невинност всепобедна,

в одеждата на своя ароматен свян

и то ще бъде час на изповед-последна,

сияние в един вълшебен блян.

 

Душата ми над тебе бисер ще поръси,

че ти ще бъдеш роза, аз ще бъда май.

И ние ще горим унесени в съня си –

и като дим в небето ще намерим край.

1 отговор

  1. Анонимен каза:

    Ако беше жив поетът щеше да потъне от срам. След гласна се пише -йо. Поправете името Пейо Яворов. По- добре с -ю отколкото с -ь.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *