Сезонът на тракийските светилища се нарича Вечност

Писателят Антон Чехов е казал : „Хората не забелязват дали е зима или лято, когато са щастливи“. Така се чувстваме и ние – четирима приятели, тръгнали в деня на Бъдни вечер към с. Долно Черковище. Нито калните пътеки, нито снегът могат да спрат нашия ентусиазъм.
В Хотелски „Комплекс Арда“ ни очаква наш приятел , но ние сме решили да обходим преди това светилищата Аул кая, Хамбар кая и Кован кая, които са едно до друго, в близост до пътя и лесни за посещение.
Към единадесет мъглата вече се вдига от ниските места и ние се надяваме да направим панорамни снимки на местността. Тръгваме по пътека към хълм, на който се намира първото свещено място – Аул кая. Този култов обект е регистриран през 1989 г. По време на разкопките проведени от доц.Георги Нехризов  през 2007 г. е открита керамика, която притежава познатите характеристики на керамичния комплекс от ранната Желязна Епоха в Източните Родопи. Открити са миниатюрни съдчета, прешлени за вретено, кремъчни артефакти, бронзово ножче, каменна брадва и чукалка. Особено важна находка е мраморен накрайник за дръжка на бронзов меч – засега вторият намерен в България, след този от Ада тепе.
Въздухът е кристален. Храстите са окичени с едри водни капки, които блестят като коледна украса. Промушваме се между тях, а по снега се виждат само следи от диви животни и птици. Няма никаква следа от човешки крак. Надяваме се, че може да не сме откривателите на това светилище, но поне сме първите, посетили го в началото на зимата. След около десетина – петнайсет минути сме на върха.
Светилището Аул кая е обединяващ център на територия, в която е установено най-голямата концентрация в Източните Родопи на изсечени в скалите трапецовидни ниши и скални гробници. Аул кая е типично за района култово място, разположено около скално възвишение. Преди да изкачим скалата попадаме на интересно струпване на камъни с различна големина, които оформят голям овал. Вероятно тук са се извършвали част от ритуалите на древните. В цепнатините на скалите са открити съдове и дребни монети. От върха се разкрива прекрасна гледка към река Арда, другите светилища в околността, Голямата скална арка под изоставеното село Орешари и снежните върхове на съседните хълмове.
Слънцето съблича ефирните дрехи на мъглата, а ние вече сме по пътека към другия свещен обект – Хамбар кая. Това е скала в подножието на предишното светилище. В началото на 60-те години на ХХ век скалата е била превърната в кариера за вар, вследствие на което гробниците, нишите и малката пещера са били силно разрушени. Хамбар кая се състои от четири скални гробници, няколко трапецовидни ниши и се намира на около двеста метра от светилището Кован кая. Към днешно време от гробниците са се съхранили само три, с камери с трапецовидна форма.  Направи ни впечатление, че и трите обекта, въпреки че се намират близо до асфалтиран път и са лесно достъпни не са поддържани, направо занемарени. Високи храсти, разкопана и оградена от „собственици“ земя, избелели табели с изтрити надписи и порутени беседки – това са останките от реализираните проекти  с пари, потънали в джобовете на някои тарикати. Защо им е да стават иманяри.
А ние продължаваме към скалите на Кован кая с надеждата, че през зимата храстите няма да са жив плет към пещерата и още  интересни изсичания, които през другите сезони са скрити и недостъпни. Зад нас остава Лъвската скала, както още наричат Аул кая. И наистина погледната отдолу тя има формата на животно, полегнало в гъстата растителност.
Пътека между храстите ни позволява да стигнем до фуниевидна пещера. Издялана е толкова старателно, че оставям съмненията дали е естествена за моите невярващи приятели.  Природата е най-добрата ваятелка, но често древните ни предци,  олицетворявайки я като Великата – богиня Майка, господарка на извечния кръговрат на живота и изобилието са я увековечавали не само с изображения, които откриваме при разкопки, а и чрез пещерите – утроби. Още повече, че цялата скална формация на Кован кая или Скалата –кошер  е нашарена от трапецовидни ниши и скални гробници. Нишите са повече от сто и интересното е, че между разхвърляните в безпорядък вертикални има и няколко хоризонтални. През годините са правени геофизични анализи и са установени енергийни аномалии около древните светилища. Някои хора са по-чувствителни към енергията от Космоса и не само зареждат изтощените си батерии, а и се изпълват с духовно равновесие, когато посетят такива места.
Ние явно се бяхме презаредили, защото когато продължихме най-веселата част в комплекс Арда смеховете, музиката и танците продължиха с пълна сила.

снимка 1  – част от светилището Лъвът (Аул скала)
снимка 2 – Светилището Лъвът (Аул скала), погледнато отдолу
снимка 3, 4, 5 – Светилището Хамбар скала с няколко ниши и четири гробници
снимки 6 и 7 – Фуниевидната пещера на светилището Кован скала
снимка 8 – Гнездо на диви лястовици на светилището Хамбар скала

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache