Бифтек тартар

Едва завършил осми клас, бях принуден от съдбата и чувството си за достойнство, да изпия няколко сурови яйца и нищо особено не се случи. Причината се криеше в желанието на нашата любима учителка по литература час по-скоро да ни въведе в тайнствата на живота. Това тя направи в най-стария ресторант в София – “България”. По всичко изглеждаше, че това е мястото, на което тя мечтаеше да ни предаде последния си урок по стилистика и литературен етикет.

Някои от нас за първи път влизаха в ресторант. Да не говорим, че тогава бирхале “България” бе върхът на добрия тон.

Още си спомням вежливите сервитьори, които ни настаниха на голяма маса, отрупана с цветя, красиви чинии и прибори. На всеки дадоха меню и скоро ние се задълбочихме в четене. Имаше толкова неизвестни неща в това меню, че често се споглеждахме с усмивка – значи всичко схващахме и нищо не би могло да ни учуди. Но ето, всички утихнахме. Тайно се надявахме някой да вземе положението в свои ръце. На помощ се притече любимата ни учителка. В този момент бе повече от величествена. Тя рече:

  • Предлагам да изберем нещо, което нито сме яли, нито сме чували някога! Аз само съм чела в един роман от Стефан Цвайг, който, надявам се, и вие някога да прочетете, чела съм за бифтек тартар, ястие много модно по онова време както в Париж, така и в други европейски столици.

Веднага се съгласихме. Сервитьорът запази спокойствие.

Когато ни поднесоха бифтек тартар, бяхме изненадани, защото не разбирахме що за ястие е това. Топка неизпечено мляно месо, лук, черен пипер и сурово яйце отгоре.

Забелязахме как нашата учителка започна да разкопчава и закопчава горното копче на блузката си, рееше разсеяно поглед в красивите пердета зад нас, сякаш очакваше оттам да влезе училищният готвач бай Първан и да спаси положението. Израсъл в семейство на оперен певец, бях виждал как татко изпива по две-три сурови яйца сутрин, да заглади гласа си преди представление. Затова се престраших. Гребнах с лъжица яйцето и хладнокръвно го глътнах. За престиж хапнах от суровото кълцано месо. Стори ми се вкусно.

В този момент оркестърът на бирхале “България” започна програмата си с Боса нова.
След този случай не съм чувал български ресторант да предлага бифтек тартар.

Историята на ястието е донякъде двусмислена и противоречива. Тя е свързана с кухнята на номадските племена, императорско любопитство и даже с Жул Верн и неговия герой капитан Немо. Всеки може да я намери в кулинарните справочници.

Днес тартарът е съвсем обикновено ястие, което се сервира не само в ресторанти, специализирани във френската кухня. Ако го приготвяте у дома, внимателно изберете говеждо или телешко прясно и качествено месо, което със сигурност няма да ви навреди.
Наздраве!

Пламен ДИМИТРОВ

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache