Бифтек тартар

Едва завършил осми клас, бях принуден от съдбата и чувството си за достойнство, да изпия няколко сурови яйца и нищо особено не се случи. Причината се криеше в желанието на нашата любима учителка по литература час по-скоро да ни въведе в тайнствата на живота. Това тя направи в най-стария ресторант в София – “България”. По всичко изглеждаше, че това е мястото, на което тя мечтаеше да ни предаде последния си урок по стилистика и литературен етикет.

Някои от нас за първи път влизаха в ресторант. Да не говорим, че тогава бирхале “България” бе върхът на добрия тон.

Още си спомням вежливите сервитьори, които ни настаниха на голяма маса, отрупана с цветя, красиви чинии и прибори. На всеки дадоха меню и скоро ние се задълбочихме в четене. Имаше толкова неизвестни неща в това меню, че често се споглеждахме с усмивка – значи всичко схващахме и нищо не би могло да ни учуди. Но ето, всички утихнахме. Тайно се надявахме някой да вземе положението в свои ръце. На помощ се притече любимата ни учителка. В този момент бе повече от величествена. Тя рече:

  • Предлагам да изберем нещо, което нито сме яли, нито сме чували някога! Аз само съм чела в един роман от Стефан Цвайг, който, надявам се, и вие някога да прочетете, чела съм за бифтек тартар, ястие много модно по онова време както в Париж, така и в други европейски столици.

Веднага се съгласихме. Сервитьорът запази спокойствие.

Когато ни поднесоха бифтек тартар, бяхме изненадани, защото не разбирахме що за ястие е това. Топка неизпечено мляно месо, лук, черен пипер и сурово яйце отгоре.

Забелязахме как нашата учителка започна да разкопчава и закопчава горното копче на блузката си, рееше разсеяно поглед в красивите пердета зад нас, сякаш очакваше оттам да влезе училищният готвач бай Първан и да спаси положението. Израсъл в семейство на оперен певец, бях виждал как татко изпива по две-три сурови яйца сутрин, да заглади гласа си преди представление. Затова се престраших. Гребнах с лъжица яйцето и хладнокръвно го глътнах. За престиж хапнах от суровото кълцано месо. Стори ми се вкусно.

В този момент оркестърът на бирхале “България” започна програмата си с Боса нова.
След този случай не съм чувал български ресторант да предлага бифтек тартар.

Историята на ястието е донякъде двусмислена и противоречива. Тя е свързана с кухнята на номадските племена, императорско любопитство и даже с Жул Верн и неговия герой капитан Немо. Всеки може да я намери в кулинарните справочници.

Днес тартарът е съвсем обикновено ястие, което се сервира не само в ресторанти, специализирани във френската кухня. Ако го приготвяте у дома, внимателно изберете говеждо или телешко прясно и качествено месо, което със сигурност няма да ви навреди.
Наздраве!

Пламен ДИМИТРОВ

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache