Красиви заедно

Красотата ни дебне на всяка крачка, само да има кой да я види

Понякога душата вижда неща, които окото не може да види. Тя се спира, върти се, чуди се, надушва нещо. И чак тогава – много по-късно, окото може би ще види това, което душата вече е видяла. А може пак да не види нищо. Ако си тръгнал на лов за скали и водопади, а колата ти дрънчи на всяка дупка, ако здравната система те разболява, а наоколо виждаш изобилно разпилени боклуци под формата на празни бутилки, едва ли ще забележиш гнездото на някакви гъсеници. С хиляди изтъкани сребристи нишки. Изкусна работа е, но само ако го забележиш. А „тъкачите” са плашещи, рошави, пълзящи. Някои биха казали – грозни. Но повярвайте – ние за тях със сигурност сме по-грозни, отколкото те за нас. А имаме много общи неща.

Те са задружни – всичко вършат заедно – хранят се, придвижват се от едно дърво до друго, градят си домовете все заедно. Иначе не биха могли да оцелеят. Е – добре – нямат си девизи като нас: „Съединението прави силата” или „Пролетарии от всички страни, съединявайте се”, макар че и те са пролетарии – защото обичат пролетта, но обичат и да правят процесии, също като нас. Въпреки че нямат „процесуален кодекс“, понякога процесиите им стигат до пет метра дължина. Да, те са гъсениците на боровата процесионка (Thaumetopoea pityocampa). Някога нашите майки и бащи са ги карали на бригада да режат гнездата им като срещу това са им давали кашкавал. Това било отдавна – сигурно по времето на техния крал Томатопей 317-ти. Сега нищо не дава държавата. Сега иска. Деца няма по селата, които да им се радват или да ги мачкат. Европейският съюз не им влияе, нито пък новите полове, които са се пръкнали и джендърясват напоследък. По селата пък селските философи пият бира и говорят, че гъсениците на боровата процесионка много се намножили. Ще надборят боровете. Сигурно защото са задружни и всичко вършат заедно. А повечето от нас не обичаме много да правим нещо заедно. Дори да вървим в една посока. Последния път, когато сме били задружни, е било през Балканската война. Само войните ли ни сплотяват? И нещастията…

Но гнездата им са красиви, особено ако ги погледнете срещу залязващото слънце. Красотата ни дебне. На всяка крачка – само да има кой да я види.

Иво ГЕОРГИЕВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache