Роса Соколова: Книгите и празниците са живите икони в душите ни

Чрез словото чуваме света по-осезаемо, улавяме  живината, енергията на живота

 

Роса Соколова е родена на 29 април 1964 г. в родопското селце Орловица. Завършва ГПЧЕ „Христо Ботев” в Кърджали, „Българска филология” в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Защитава и следдипломна квалификация (Право и бизнес-администрация) в УНСС в София.

Дълги години работи в системата на енергетиката (ЕВН България – Пловдив). От десетина години е търговски агент и се занимава със Закона за обществени поръчки, участва и в много международни проекти. Заместник-председател е на НСФЕБ (Независима синдикална федерация на енергетиците в България) – КНСБ.

Авторка е на поетичните книги „Неизплакана сълза” (1994), „Иконите, за които се моля” (2000), „Стръмна изповед“ (2002), „Жената от огледалото” (2005), „Невидимо-неведомо” (2014). Казва, че не тя търси думите, а те я намират и я водят в правилната посока на живота.

 

Интервюто взе Лияна ФЕРОЛИ

 

– Роси, сигурно не случайно си родена преди празниците на книгата, на словото, на писмеността /11  и 24 май/, затова си така тясно свързана с тях…

– В моето семейство  мислим  за тях като за свещенодействие, свързано с много дух, емоция, като заряд за цялата година.

Ставаме рано с внучката ми Рада да замесим хляба. И докато той втасва, отиваме някъде да практикуваме споделеност, която е в полза на повече хора. После се връщаме вкъщи, изпичаме наречения за тази обща полза хляб и го споделяме с близките си, с гостите си. От няколко  години на тези празници четем и подаряваме книги някому,  дори на непознати хора.

Книгохранилището, библиотеката, за теб какво олицетворява ?

– За мен олицетворява едно с най-различни краски и аромати място, отворено в много посоки към светлината на познанието. Аз бих нарекла това място Чистилище, защото всяка книга в него те очиства от някакви духовни токсини, наноси, затлачвания.

– А смяташ ли, че при младите хора книжката ще победи „мишката”?

– Те вече са започнали да се връщат към изконните носители на словото – книгите. Поне аз виждам много такива млади хора. Ставам често свидетел и на разговори за книги между тях. На споделяне на прочетеното, на обмен на читателски мнения.

Наричам книгата Чудотворителница. Тя ни извежда от нашия машинален и скучен кръговрат на ежедневието.  Затова не мога да си представя не четящи  хора, които нямат очи за красота и жажда за зания. Радвам се, че около мен всички са четящи и усмивката им е пътен знак, водещ ги напред, а ръцете им винаги са готови за прегръдка.

– Често казваш, че  хората са като книгите, които четат, като думите, които изговарят.

– Всеки чете и изговаря това, което е в него. И хората са като думите. Ако не са си на своето място, губят смисъла на живота си. Затова е така важно да съхраним същността си, предназначението си да творим своя живот чрез думи, чрез чувства, празници. Най-вече чрез празниците на духа, в които сплитахме на времето венци от живина, от зеленина и цветя. Венци на всеобщата ни радост и празничност. Дори и сега да ги носим повече като символи в душите си, те са истинските и непресъхващи признания за създателите на нашата писменост. Това са живите икони, на които се моля, както казвам в едноименната си поетична книга. Най-много можем с тях да изразим гордостта си, че сме българи, като ги носим постоянно със себе си, а не чакаме само да дойде денят на книгата, на братята Кирил и Методий.

– И изплетени с  живото слово на нашата словесна душа….

– Трябва да се вслушваме в неговата изначалност, да усещаме неговите аромати и излъчванията му,  посланията му. Тогава и празниците му ще са по-естествени, непринудени  и всекидневни. Зародени и протичащи в сърцата.  Защото само с  истинските думи на силата се предава голямата  магия на живота.

Поетът, както никой друг, деликатно  събужда силите на материята, подарява мечтания, слива невидимо и неведомо… Формира свят,  осветлява, търси… А тъй като изкуството се крие в духа, всеки от нас е творец. Но чрез словото на занимаващия се с поезия чуваме света по-осезаемо, улавяме  живината, енергията. Поетът е приходанин (чужденец-странник) във всекидневието и в света. Добре че го има. Иначе как ще виждаме цветно, и как ще бягаме напред заедно с хоризонта.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *