Турската лира се срина до рекордни нива спрямо долара

В навечерието на президентските и парламентарни избори през юни

Тревожни дни за турската икономика – стойността на паричната единица в страната продължава да пада и достигна до рекордно ниски нива спрямо долара. Властите в страната вече обявиха мерки за излизане от създалата се ситуация на фона на предстоящите предсрочни президентски и парламентарни избори в края на юни. Кабинетът в Анкара демонстрира увереност, че контролира кризата с лирата. Централната банка реагира като увеличи лихвите по заемите от 13,5 на 16,5% и разреши на износителите да изплащат в турски лири взетите вече от тях заеми в чужда валута.

Икономистът Барту Сорал, който е бивш директор в Програмата на ООН за развитие коментира, че турската икономика има няколко основни проблема, сред които задлъжнялостта и търговския дефицит:

„Ако погледнем към дълга на домакинствата когато Партията на справедливостта и развитието дойде на власт – през 2002 година той беше около 5 млрд. турски лири. От потенциален доход сто единици, дългът отговаряше на 5 на сто. Сега дълговете на домакинствата са общо около 490 млрд. турски лири, което е равностойно на около 55% от потенциалния доход. Това е много сериозна задлъжнялост на домакинствата.“

Хората в Турция са разтревожени от инфлацията, която за пръв път от години насам бележи двуцифрени стойности. Страната е голям вносител на енергоресурси и покачването на цените на петрола означава и поскъпване на горивата. Друг проблем е структурата на задлъжнялостта на турските потребители, отбелязва Барту Сорал:

„Половината от него са банкови кредити и кредити по кредитни карти. Това означава, че това са кредити за потребление“.

Ако се вгледаме в реалния сектор – секторът, който е извън финансите, ситуацията в Турция е следната: през 2002 година дългът на реалния сектор в икономиката беше 41 млрд. турски лири. Сега дългът му е на стойност 1 трилион и 600 милиарда турски лири. Очевидно е, че задлъжнялостта е много голяма – не само на домакинствата, но и на реалния сектор.“

Барту Сорал предупреждава и за други възможни последици. По думите му, ситуацията ще се отрази на износа, който ще стане по-евтин, а от друга страна производственият сектор ще изпитва сериозни затруднения. Като друг проблем икономистът очертава спадането на курса на лирата не само спрямо долара, но и срещу други валути, например еврото. Общата стойност на дълга понастоящем е 223 млрд. долара, а през 2003 година той е бил 25 млрд. долара.

Според Сорал ключовият въпрос е не дали вземаш заеми, а за какво взетите средства се използват. Той е на мнение, че те трябва да се инвестират в сектори с конкурентни предимства и в дългосрочни стратегически планове за изграждане на производства с висока добавена стойност, а не просто за потребление или изграждане на пътища и мостове. Запитан как са били използвани парите Сорал отговаря:

„Можем да открием отговора чрез търговския дефицит. Нека да направим сравнение на турския търговски дефицит преди и по време на управлението на Партията на справедливостта и развитието за последните години. Статистиката сочи, че преди идването й на власт от 1999-а до 2002 година турският външнотърговски дефицит е около 200 млрд. долара. За периода на управлението на Партията на справедливостта и развитието от 2003 до 2017 година общият дефицит е 983 млрд. долара. Средногодишният дефицит е 72 млрд. долара.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *