Фотографът Радослав Първанов пред „Нов живот“: Време е да осъзнаем, че не сме „малката страна в Източна Европа“

.Сигурен съм, че е започнало вече Възраждането на 21-ви век. Ние сме търпелив народ, но смятам, че вече се пробуждаме, твърди фотографът Радослав Първанов, наблюдавайки връщането на българина към фолклорните ни традиции през последните години

Радослав Първанов е професионален български фотограф, автор и съавтор на редица проекти свързани с България. Живее и работи в Габрово. Учил е в Технически университет – Габрово с профил Електроенергетика и електрообзавеждане, а през 2013-а завършва Фотография в Германия. Макар и твърде млад, биографичните бележки за него в Уикипедия са значително набъбнали заради безбройните му изяви в културния живот на неговия град, из страната и дори зад граница. Той е от онези млади хора, които след като са били в чужбина се завръщат и се залавят със задачата с плам да разказват пред сънародници и чужденци за красотите на България и богатството на нашия фолклор. За себе си споделя, че фотографията е неговия живот. Снимките на Радослав Първанов са публикувани в издания като National Geographic, Economist, редица уеб-сайтове, печатни издания, телевизии и прочие6. Участвал е в над 200 общи изложби. От две години работи по проект „Аз съм Българка!“ като цели с него да популяризира бългрската култура и традиции.

Поводът за нашия разговор с него е патриотичната сесия от снимки, които той прави преди по-малко от месец на едни знакови за Родопите места – Дяволския мост и Орловите скали, и публикува в личния си сайт вълнуващ пътепис за това свое преживяване, озаглавен „Дяволският мост край Ардино – мистичният сюжет в Продължението“.

Разговора води Божидара АНГЕЛОВА

-Г-н Първанов, да поговорим за пътуването Ви из Родопите, за проекта „Аз съм Българка!” и за българския ни дух – има ли го, няма ли го… Най-напред да започнем с това: Какво Ви привлече в Родопите, и по-конкретно Дяволския мост и Орловите скали? Правили ли сте други снимки из Родопския край – кога, къде, какви?

-Учил съм Електроенергетика и електрообзавеждане. Заради това съм посетил много от ВЕЦ-овете в Родопите. При тези пътувания натрупах впечатления за тази красива планина. През 2006 г. посетих Смолян. През 2015 г. бях в Кърджали и Ардино. Бил съм на „Белите брези“. Имам много ясни и хубави спомени от тогава. Ходихме до Дядовци, претърпяхме перипетии. Тогава успях да снимам един невероятен залез над Дяволския мост и доказах, че това място има чар по всяко време на деня и на годината. Сега специално чаках да дойде пролетта, сезонът, в който цветовете са други, слънцето и небето са по-различни, за да снимам отново Дяволския мост и Орловите скали. В момента работя по тези снимки и съм с точното настроение за това интервю.

-Какво е усещането Ви да бродите из Родопа планина?

-Аз съм роден в Габрово, в „сърцето“ на Стара планина. За мен това е най-силната, красива и страшна планина в България. Но пък красотата, магията, мистичността и целия заряд, който оставят в мен като творец и човек Родопа и Арда, съвкупността от всички природни дадености, хората, всичко, което е пред очите ми, ме подтикнаха да погледна по един по-различен, творчески начин и да снимам за проекта. Привлече ме красотата на това място, неопетнеността, естественото и неподправеното, неопороченото и неопетнено от гледна точка на съвременен бизнес, хотели, инфраструктура, централизираност.

-Планирате ли да посетите и други кътчета от Източните Родопи и да снимате?

-Списъкът с местата, които искам да посетя е доста дълъг. Бях набелязал за тези снимки да посетя и няколкото прословути меандъра на Арда. Прескочихме ги – времето ни беше късо. Смятам че лично за мен е задължително да ги видя. И бих направил абсолютно всичко възможно, за да ги посетя. Този регион има доста места които са прекрасни. Кърджали има огромен музей, който все още не съм видял. Изключително топло бе чувството в мен, когато чух „Стани, стани, юнак балкански“ от часовниковата кула в центъра. Така че смятам за проекта да направя снимки и да обогатя архива си.

-Разкажете малко повече за Вашия проект „Аз съм Българка!”…

-„Аз съм Българка!“ е една много голяма моя мечта. Тя се роди покрай работата ми като фоторепортер. След една възстановка на Шипка правих снимки и започнах да си мисля едни неща. После дойде Копривщица с възстановката на Априлското въстание. Тогава снимах едно много красиво момиче, което издирих по-късно. С нея решихме да направим патриотична фотосесия. Дотогава никой още не правеше такива неща, смяташе се за старомодно. Беше през 2014 г. Направихме фотосесия в стария Пловдив. Сложих снимките във Фейсбук и стана фурор – хората много ги харесаха. И тогава си казах, че може би трябва да правя нещо по-голямо.  През 2016 г. започнах същинския снимачен процес. Първо снимах с едно момиче. После  осмислих, че колкото е контраста нашата природа, история, забележителности, толкова контрастна е и жената. Затова подбрах различни образи. Снимах през цялата 2016 година. Във фотосесиите участваха 20 девойки, 2 малки момиченца, изминахме над 8 хил. километра, 111 часа снимки и над 20 хил. кядъра, така снимахме на над 35 места. През май 2017-а представих за първи път проекта. До днес имам 8 изложби по проекта – две през тази година и 6 през 2017-а, една от които беше в Народното събрание. След дни ще бъде в Милано, имам покана и за Китай, за седмицата на България в Шанхай. Поканен съм и за гостуване в Европарламента. Работя активно да показвам красотата на България и да разказвам за ценностите и традициите ни, за фолклора, за всичко онова, което ни е помагало да сме силни и да оцелеем като народ.

-Мислите ли, че това връщане към корените ни е защитен рефлекс срещу отрицателния прираст на населението и масовото напускане на страната от млади хора?

-Сигурен съм, че е започнало вече Възраждането на 21-ви век. Ние сме търпелив народ, но смятам, че има вече едно пробуждане. Това лутане между културите накара младите да търсят нещо западно и често се вземаше най-лошото, комерсиалното и всички негативни примери от там. Мисля, че кризата на ценностите, на морала и на възпитанието доведе до резултата с ниския прираст и масовото напускане на страната. Вярвам обаче, че има пробуждане и се надявам да е за добро. Вярвам, че чрез една или друга инициатива у хората надделява българското. То ни е в ДНК-то. Нещо се надига подсъзнателно у нас и ни диктува, че не трябва да забравяме своите корени и да бягаме от ценностите и възпитанието, от изконните българските неща, които са проповядвани много дълго време в мъчително трудни периоди от историята ни. Нашите предци с цената на живота си са бранили тези ценности и са живеели вярата и културата ни. Именно тази вяра и култура са ни запазили през вековете. И тази памет тогава трябва да се възстанови и днес. Имаме и лоши черти, но това силният дух, който имаме, се появява точно в момента на най-голямата криза и по подходящия начин.

-Учили сте фотография в Германия. Какво Ви мотивира да се завърнете в България?

-Както казах – заложено е в гените ни. Върна ме една голяма любов и доброто възпитание.

-Като млад човек как виждате своето бъдеще тук?

-Виждам се в България – дали чрез тази идея или по друг начин. Когато човек се е родил и се изучил някъде, трябва да даде своята лепта на обществото. Опитвам се да работя върху това, мисленето на хората да бъде по-различно. Смятам, че тука можем да си направим всичко по по-добър и по-подходящ начин, защото никой друг, освен нас, не ни познава толкова добре.

-Кога, според Вас, ще осъзнаем, че историята ни, културното ни наследство, природните ни забележителности са на световно ниво и ще спрем да се чувстваме с ниско национално самочувствие?

-Виждам един огромен проблем в обществото – от една страна българинът е със страшно потъпкано национално самочувствие, а от друга – немалко хора у нас си мислят, че планетата се върти около тях. Това са две крайности. Ние не сме „малката страна в Източна Европа“! Нашата карта като се наложен върху тази на Великобритания не сме много малки. Да, те са по-богати, но ние имаме многовековна история. Така че богатите сме ние. Те може да имат пари, но ние имаме нещо което те нямат. Българинът трябва да погледне назад, да се поучи от миналото, да се дисциплинира и да заживее със самочувствието и със съзнанието, че че тук си имаме наистина всичко.

-Как се приемат снимките Ви в National Geographic?

-Там показах рилските езера, Етъра, Априлската гимназия в Габрово, която е първото българско светско училище. Това е нашият бърз скок в европейската цивилизация. ние сме направили много бърз скок. И до днес давам снимки в National Geographic, качвам в платформата на фотографите и виждам реакциите. Изключително ми е тъжно, когато ние – българите, сами не оценяваме даден исторически факт или нещо което имаме. А онези хора са възхитени.

-Каква е „тайната съставка”, която липсва на България, за да бъдем на нивото на развитите европейски страни?

-Липсва ни самочувствие. Това прави впечатление на тези, които пишат законите в Европа. Нужно е ние сами да подредим нашата „къщичка“ тук, и когато имаме самочувствие, да кажем – това ще е така, а не иначе, и нещата ще са наред. Ето, срещите на високо равнище, които се случват през тези месеци… Българинът трябва да отстоява своя национален интерес, защото пускайки така леко чужди решения, ние губим до някаква степен суверенитета, който имаме. Хора, които са избрани да защитават нашите права, трябва да знаят това и да го правят с цената на всичко. Ние сме външна граница на Европа – да, но ние сме на стратегическо място. Рим може да се похвали с Римска империя, но у нас се намират следи от толкова епохи и култури, от които пазим още някои традиции – например розобера. Липсва ни точно това – да кажем гордо „Аз съм роден в България“!

-Според Вас ще оцелеем ли като нация?

-Много тежък за отговор въпрос. Тук съм леко песимист. Но преди всичко Винаги съм се старал да бъда реалист. Вярвам че днес имаме енергия да оцеляваме като народ, нямам предвид физически. Пак се връщам към идеята за приноса, който всеки от нас трябва да даде в полза на обществото.

-Планирате ли да направите изложба в Кърджали?

-С най-голямо удоволствие. Надявам се повече хора да научат какво съм направил във вашия регион и какво планирам правя занапред. Искам да разкажа какво ме вдъхнови и какво съм видял през моя поглед и в Кърджали.

Снимките предостави Радослав Първанов

3 коментара

  1. Илия Велков каза:

    Истински българин!

  2. Антонова каза:

    БРАВО! Прекрасен млад човек, прекрасна инициатива, прекрасни послания! Имаме нужда от повече такива хора в нашата си България!

  3. Вяра каза:

    Младежите ни не заслужават нашето ту пренебрежително, ту осъдително отношение. За голямо съжаление винаги са били най ощетената част на обществото ни, което защо ли ни е трудно да си го признаем. Трябва да им се даде да почувстват силното рамо на баща, ласката на майка, предаността на приятели и близки. Поздравления за възвишените мисли на младежа . Бъди здрав, Радославе !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache