Валентин Иванов: До десет години ще заработи нов европейски телескоп, който ще направи Вселената много по-близка

Срещаме се в курортното селище Белите брези край Ардино, където Валентин Иванов участва в работата на 48-та школа по астрономия. Любовта му към тази трудна наука пламва в Обсерваторията в Кърджали, когато е още дете. Пътят му в астрономията минава през София, САЩ и Чили, за да спре в германския град Гаршинг, където работи в момента.

Въпросите зададе Валентина Иванова

– Чух, че имаш кърджалийска връзка. В какво се изразява тя, след като си роден в Бургас?

– Аз съм присаден кърджалиец. Връзката е чрез баща ми, който е от едно ивайловградско село – Костилково-

-Как стигна до Кърджали, до астрономията и до школата по астрономия на Белите брези?

-До Кърджали стигнах поради професията на родителите ми, които са учители. А до астрономията стигнах, защото една вечер, когато бях малък, нямаше кой да ме гледа. Майка ми преподаваше в Учителския институт и си водеше студентите на практика в Астрономическата обсерватория. И един път, когато нямаше кой да ме гледа, тя ме взе със студентите. Там видях телескопа и… Това беше всичко!

-Любов от пръв поглед?

-Абсолютно.

-И какво последва?

-Последва кръжок в Астрономическата обсерватория в Кърджали и много школи на Белите брези, физика в Софийския университет, аспирантура в Аризонския университет в Тусон, САЩ, пост-док в Чили и работа в Европейската южна обсерватория (ЕСО) – първо на телескопите в чилийската пустиня, сега в централата в Германия, в градчето Гаршинг, близо до Мюнхен. И в момента съм там. Европейската южна обсерватория е консорциум на 15 държави, който е основан, защото поотделно всяка от тези европейски страни е малка икономика и не може да отделя големи суми за наука, така че да е конкурентна на американската.

-Какво точно работиш? Коя част от астрономията е твоето ежедневие?

-О, цялата. Половината от работата ми всъщност е поддръжка на телескопите, които работят в обсерваторията. Много малко астрономи по света се занимават с това, повечето са университетски преподаватели, аз съм изключение. Другата половина от дейността ми са научни изследвания. Най-голям интерес има към кафяви джуджета, звездни купове и собствени движения на звезди.

-Като казваш поддръжка на телескопи, в Германия, където работиш, имате ли телескопи или ти говориш за тези телескопи, разположени в чилийската пустинята, а са собственост на Европейската южна обсерватория?

-Да, точно за тях става дума. Обаче поддръжката на телескопите не се изразява само в стягане на болтовете на самите телескопи, а в осигуряване на софтуерни средства за обработка на наблюденията, които са много сложни.

-Ти си тръгнал към астрономията в кърджалийската обсерватория, а кога за първи път участва в Школата на Белите брези? И защо още продължаваш да идваш всяко лято тук заедно с цялото си семейство?

-Първата ми школа по астрономия не беше на Белите брези, а в Млечино през 1972 година. На Белите брези стъпих за пръв път заради школа през 1983-та. Не мога да кажа, че идвам всяко лято, последните три години не съм пропуснал. Тук е минала моята младост. Мястото е прекрасно, природата е чудесна, хората са много приятни, храната е много хубава. Освен това е голямо забавление за моите три деца, които са съответно на 8, 10 и 12 години и вече започват да поглеждат през телескопите.

-Спомням си, че миналото лято ти успя, благодарение на твоите професионални контакти, да реализираш видео мост между колегите ти, работещи на телескопа Паранал в Чили и младежите в Школата. Тази година в какво се изразява участието?

-Изнесох една лекция, най-общо въведение в търсенето и характеризирането на екзопланети. Екзопланети са планети, които обикалят около други звезди. За пръв път екзопланета е открита в края на 80-те години, но първото откритие, което получи признание, датира от 1995 година. Това е много млад отрасъл от астрономията и изключително труден, защото планетите обикалят около звезди, много по-масивни от и по-ярки от тях. Това ги прави трудни за откриване, а още по-трудно е да бъдат характеризирани. Забележителен е фактът, че днес ние сме в състояние да кажем, примерно, че небето над една планета, която се намира на няколко десетки парсека или светлинни години от нас , е синьо или някакъв друг цвят. Това е възможно, защото знаем какъв е химическия състав на атмосферата на тази планета.

-Нашият разговор стана много астрономически и вероятно мнозина ще кажат: „Оправихме всичко на Земята, та сме се вторачили в звездите!“. Кажи професионалното си мнение каква е ползата за човечеството от проучването на звездите, от развитието на астрономията ?

-Астрономията е била приложна наука още преди няколко века, по времето на Великите географски открития. Може би едно от последните открития в астрономията, което има значително практическо приложение, е откриването на хелия, но и то е на няколко века. В заниманията с астрономията има друго, което, според мене, е много по-важно. Това е, че астрономията, бидейки визуална, много достъпна и разбираема наука за човек без никаква подготовка, е в състояние да накара хората да си задават въпроси. Даже, бих казал, че по-интересни са не толкова въпросите, колкото навикът, който се изгражда у човека, да задава въпроси. Това всъщност е в основата на научния подход. Когато ти кажат нещо, естествената реакция трябва да бъде: „Защо? На базата на какво? Откъде знаеш? Както се казва на латински: „Магистър дикси.“ В Средновековието е било достатъчно, когато някой гуру е кажел нещо, то да бъде прието за факт. Съвременната наука произхожда от Аристотеловите идеи за това как трябва да се изследва светът. Светът трябва да се изследва със задаване на въпроси, с изграждане на хипотези и с тестване на тия хипотези. Изграждането на навици у хората да задават въпроси е най-важното следствие, най-важното значение на астрономията, според мен. По-важно от всякакви открития.-

-Тия имаш поглед как работят твоите колеги в България, знаеш и състоянието на науката във водещите институции като тази, в която работиш в Германия. Има ли пропаст между тях? Изостава ли българската наука?

-Ние живеем в глобален свят. Астрономията е глобална наука. Българската астрономия е част от световната наука, българските астрономи са част от световната астрономия. За съжаление, те са в много по-стеснено положение по отношение на финанси и инструменти от астрономите по света. Благодарение на колаборации, тая пропаст може да бъде прескочена, поне в известна степен. Познавам много хора, които го правят успешно. – пътуват по света, ходят по конференции, публикуват в световно признати списания, но страдат от всички битови неудобства, от които страдат всички българи. Така, че е са изправени пред същите проблеми, пред които е изправен и всеки друг българин, независимо от професията си. За съжаление, България не е член на Европейската южна обсерватория, но това не възпрепятства българските астрономи да кандидатстват за време на нея.

-За развитието на астрономията какво можеш да кажеш? Очакват ли се революционни открития?

-Не съм в бизнеса за предсказване на бъдещото. /Смее се/ Най-интересното, което се случи в последните няколко години е, че гравитационната астрономия стана практически достъпна. Писал съм научно-популярни статии за разни списания на тази тема. Там разказвам по-подробно. Това откри, не просто още една област от електромагнитния спектър, примерно рентгенови радио инфрачервени лъчи, откри друга медия. Последните години неутринната астрономия също е на път да достигне това ниво. Най-вероятно през следващите години ще видим нови открития, които ще дойдат от гравитационните и неутринните обсерватории. Голяма надежда тая, и за себе си включително в професионално отношение, за следващия космически телескоп, който НАСА ще изстреля, „Джеймс Уеб“. Той закъснява и изглежда ще струва доста повече, отколкото се очакваше. Нашата обсерватория започна изграждането на един 39-метров телескоп. Ще минат около десетина години, преди той да започне да работи. EELT – European Extremely Large Telescope. Това ще бъде един прекрасен нов инструмент и ние с нетърпение очакваме той да започне да работи, защото ще донесе много нови открития. Бих казал, че той ще направи Вселената много по-близка.

-А Марс ще стане ли по-близък, ще пътуват ли човеците до Марс?

-Това е въпрос, който по-скоро трябва да отправите към политиците и инженерите. Към политиците, защото един такъв полет до голяма степен изисква политическа воля. Към инженерите, защото това е инженерно предизвикателство. За астрономите това не е толкова интересно. Ние всъщност вече разполагаме с огромно количество материал от Марс, който е достигнал до Земята под формата на метеори. Даже имаше преди време, през 1996-97 година, едно съобщение, което за съжаление не беше потвърдено, за фосили в марсиански метеорит, но се оказа, че са нещо друго. Така че разполагаме с много повече материал от Марс, отколкото би могла да донесе една сонда. Една сонда би могла да донесе грамове, може би килограм. Полетът до Марс по-скоро ще даде „храна“ на геолозите, нов материал за размисъл на геолозите, отколкото на нас. Между другото самият полет до Марс, колкото и да е интересен в аспекта за откриване на живот на Марс, по отношение на образуване на планетата, не е толкова информативен.

Снимки Валентина Иванова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache