Моят Кърджали, твоят Кърджали… Нашият!

Виждали ли сте Кърджали от птичи поглед?

Божидара АНГЕЛОВА

Прилича на гнездо на птици. Приютен между склоновете на Родопа планина и освежен от водите на криволичещата Арда, огрян от слънцето, напомня на топлия уют на птиче гнездо, което ражда птици, готови за полет – полет на свободния дух, на творческото въображение, с устрем към безбрежните простори на науката и на високите спортни постижения. Не случайно този град е родил и продължава да ражда известни личности, които прославят в четирите посоки на света цяла България.

Прилича също на светилище – свето място, сгушено между планински хребети, в което богомолци от различни вери простират молитвени ръце към Създателя за мир и благоденствие на народа ни. Затова Кърджали е известен с междуетническата и междурелигиозна толерантност и доброто съжителство между разнолики съседи.

Наподобява и на пчелен кошер, в който всички ние – гражданите, сме като работни пчелици, които „щъкат“ из плетеницата от улици, забързани към своите работни места. Не е тайна, че в трудните години на демократичен преход немалко населени места в страната загубиха индустриалните си отрасли и икономическите си устои. Кърджали не само оцеля, но и набира темпове на развитие в това отношение.

Има прилика и с пъстра броеница, изсипана насред платото край Арда. В празничните дни, като днешния, градът ври от народ. Тогава пременени, накипрени с народни носии, с гвардейски униформи, с мажоретни одеяния пъстреем на фона на зелените хребети и сините води на реката. В такива дни сме като пъстроцветните перли на броеница, разпръсната насред улиците и парковете на нашия Кърджали…

Такъв е той! Слънчев и тих, спокоен и пъстър, със своите проблеми и със своите придобивки. Понякога хулен, понякога възхваляван. Ту ухае на баница, ту на баклава. А песнопения към Всевищния се разнасят и от църквата, и от джамията. Кърджали – Дом на птици, Светилище на Бог, Кошер на медоносни пчели и шарена празнична броеница! А той е такъв заради нас – неговите деца. Нека го пазим чист, да се грижим за него, да се гордеем, нека го обичаме и да го носим в сърцата си, където и да сме. И да се завръщаме с трепет като в „бащино огнище“. Защото това е Кърджали. Моят. Твоят. Нашият!

Божидара АНГЕЛОВА

4 коментара

  1. Muzafer mehmed каза:

    Kolko hubavo i prosticko po coveski napisano s lubov kim grada i horata.blagodarim ti bojidara.tova e nasiya grad.

  2. Nuhittin Galibov каза:

    Viyarno e moyat kirdjali…tvoyat kirdjali… pisanoto ot bojidara angelova… no ot kardjali prodiljava da se rajdat covetsi .kaktı e piyano ot b.angelova kojiro praslaviyat posoki ‘na sveta taşıyama bilgariya.

  3. Иванова каза:

    Много добре написно,но още по добре щеше да бъде и по осветен навсякъде,а не на отделни места.Всички сме жители на този град.Всички плащаме данъци,и не е честно някои да имат привелегии.Всички сме равни.Нека кмета се поразходи из града и види къде не свети.Така се решават проблемите.

  4. Veronica каза:

    Napisani istini , vdahnoveni ot praznichnoto nastroenie . Uset kam krasivoto , dobroto , choveshkoto otnoshenie , splotenostta na grajdanite na nashiyat grad .Nashiyat krasiv i zelen grad Kardjali .Ot sartse Vi blagodarim Bojidara Angelova.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *