Проф. д-р Иван Гаврилов пред „Нов живот“: Нека не се оправдаваме с времето, защото времето сме ние!

Нашата задача, на беловласите, е да дадем искрата, а барутът сте вие, младите хора. Тогава нещата ще се получат

Професор д-р Иван Гаврилов е завеждащ Торакална клиника към Специализирана болница за активно лечение по онкология в София. Той е от онези лекари, за които, за да се опише житейският им опит, професионален стаж и образователен ценз, трябва да бъдат изписани десетки страници. Медицинската му кариера  започва през 1982 година в общинската болница в Монтана, но най-голяма част от трудовия му стаж минава в Торакална клиника към СБАЛ в София. Има няколко специализации в Москва и САЩ. Член е на редица научни дружества, съсловни организации, лекарски комисии и медицински съвети. От 2013 г. е професор по научната специалност „Онкология“.

Най-истинските му успехи, според приятелите му от Кърджали Ангел Авренлиев и Илчо Илчевски, са безбройният списък на успешните операции, с които е спасил хиляди човешки животи и е дал надежда на много онкоболни.

Най-забележителното му качество обаче е силното му родолюбие и любовта му към българския фолклор и традиции, споделят приятелите му за него. Воден от своя патриотизъм проф. д-р Гаврилов организира в страната концерти на ансамбли за българска народна музика и участва в изграждането на паметници на загинали воини.

За трета поредна година професор Гаврилов, заедно с приятелите си Ангел Авренлиев и Илчо Илчевски, изненадва кърджалийци с подарък – впечатляващ спектакъл на Национален фолклорен ансамбъл „Българе“, представен навръх Деня на Кърджали – 21 октомври. По този повод разговаряме с проф. Иван Гаврилов.

Разговора води  Божидара АНГЕЛОВА 

-Господин Гаврилов, вече за трети път идвате в Кърджали с Ансамбъл „Българе“.

-Преди години написахте: „Осмото чудо остави без дъх кърджалийци“, а малко преди това имаше едно интервю, в което казах: „Аз вярвам че Ансамбъл „Българе“ ще обедини кърджалийци на площада“. Много се радвам че и едното, и другото се сбъднаха на 100%. И ето – аз, Ангел Авренлиев и Илчо Илчевски отново поискаме да поздравим всички от Кърджали с празника и да им пожелаем здраве. Хората от Кърджали гледаха много знакови продукции „Осмото чудо“ и „Това е България“, които са най-новите в репертоара на ансамбъла. Надявам се всички да са останали очаровани, защото Ансамбъл „Българе“ умее да се представя блестящо.

-Вие вече влязохте в обществения живот на Кърджали. Чувствате ли се повече кърджалиец?

-Над 50 пъти съм идвал в Кърджали. Не знам защо и как, но аз този град го обикнах и опознах още в казармата от разказите на Илчо Илчевски. Чувствам се като вкъщи.

-Според Вас това съдба ли е или случайност?

-В човешкия живот няма никакви случайности. И здраве, и болест, и приятели, и неприятели. Човешка съдба, няма случайности. За мене това не е случайно.

-Завръща ли се българинът към корените си?

-Ансамбъл „Българе“ са ми приятели и ние заедно изпълняваме една определена мисия – да вдъхнем на българина увереност и да припомним на младите, че имат много, много здрави корени. Тези здрави корени би трябвало да бъдат опората, която ни държи. Не случайно „Осмото чудо“ се нарича „осмо чудо“ поради простата причина, че неравноделните ритми в българския фолклор, де факто, представляват осмото чудо, признато от музиковедите.

Нашата мисия е да покажем истинското богатство на нашия фолклор на тези млади хора, които са обсебени от съвсем други ценности. Видях с очите си – в Монтана децата, насядали около сцената и държаха джиесемите си, ги забравиха, стояха с отворени уста и гледаха докрай спектакъла. Няма да забравя и в Силистра – публиката беше около 7 хиляди души. Около 60 хиляди са били зрителите на 15 август в Несебър. Не е имало място къде да се мине. Няма да забравя и Троян, където бяхме на 15 септември – 4-5 хиляди души присъстваха. Няма да забравя и Кюстендил. И в Кърджали видяхте как е.

-Можем ли да кажем, че този интерес, който наблюдавате в България, е завръщане към корените ни, че това е нещо изконно, дълбоко вкоренено в гените ни и каквото и да се случва, не можем да го загубим? А може би трябва да се грижим и да го „поливаме“?

-Винаги съм цитирал една мъдрост от Троян. Троянци, които по природа са много мъдри хора, казват, че от една буца кал, тоест глина, можеш да направиш и най-красивия съд, но може и да си остане просто буца кал, непотребна никому. Това е отношението на цялата ни нация към младите хора. Младите трябва да бъдат възпитавани. Едно време такава роля играеше училището, казармата, обществеността.

Много добродетели вече са на път да изчезнат. Аз считам, че в младите хора генетичната заложба съществува, тя няма как да изчезне. Просто трябва да се покаже, трябва да се събуди. Вие помните миналия път, когато инж. Хасан Азис поведе хорото и колко хора се хванаха след него. Същото е и на други места.

Аз все си мисля, че в балканския бит съществува една такава максима: „Турчин да ти посвири, грък да ти попее и българин да ти поиграе“. Това е емблемата, останала още от средновековието за Балканския полуостров.

 

-Мнозина хулят България – и наши, и чужди.

-Много хули се сипят върху България, върху българщината, върху българската държава, но това не е случайно. Това е целенасочено, преднамерено и с определена цел. Но на глава от населението ние имаме най-много таланти в Европа. Като се започне с културата и се стигне до всичко, свързано с културния фронт.

Дълбоко съм убеден, че границите в днешно време не бива да се прекрояват, но те могат да се прекроят по културния начин, тоест там, където се играе хоро, е българин, независимо в коя държава. Аз съм виждал с очите си как всички играха хоро в Букурещ, играха хоро в Истанбул, играха хоро в Солун.

 

-Там не е ли една малка България?

-Не, там продължава да си е България и генетичният код на нашата нация го прави. Задали ли сте си въпроса – един елементарен инструмент на пръв поглед, една гайда, на която всеки, който желае да се научи, може да го направи. Защо съществува само в България? Защо не съществува у съседите ни? Никакъв проблем не е да купят гайда, да минат курсове и да се научат да свирят. Просто го няма генетичният потенциал.

Както е и с другата гайда в Шотландия. Дълго време се чудех каква е връзката между двете гайди. Всъщност един от клоновете на българите се е спрял там. Колар се е казвал техният вожд. Той е оставил отпечатъка от миналото към бъдещето чрез шотландската гайда. Тоест ние сме братовчеди. Така че на вашия въпрос – да, генетично ни е дадено.

 

-А Вие чувствате ли се будител?

-Не. Вижте, будител и водач горе-долу са синоними. Можем да добавим и други термини: войвода, премиер, президент. Но аз смятам, че задача на всеки беловлас дядо е да възпита младото поколение и да му даде насока. Това не е будителство, това е задача, това е задължение, морал. Бабата учи внучката не само на добродетели, но и на това да тъче, да шие, да готви, да уважава природата, земята, децата, възрастните хора. Същото го прави и дядото към внука като акцентира и върху войнските добродетели. Тогава вече се получава.

 

И какво значи в една държава да има будители – означава всичко останало да е заспало. Не, всички са будни, просто трябва да си канализираме енергията в една посока. Направим ли го, нацията ни ще върви.

 

-Какво е посланието Ви към кърджалийци, с какво искате да Ви помнят?

-Посланието ми към кърджалийци, и най-вече към младите хора, е това: Ние имаме страшно достойни хора. Трябва на преден план да бъде изнесено достойнството на тези хора, добродетелите, а не негативите. Да, те съществуват.

Гледах интервю с един достоен човек, академик Дамянов, който беше номиниран за лекар на годината – достойно признание за неговия труд. Интервюто с него, с този мъдър човек, в което той каза много правдиви истини, беше по-малко от пет минути. И веднага половин час след това  се говореше за убиеца от Русе и за осквернения паметник в Хирошима. Блестящият успех на нашата опера в Япония се скри зад един вандалски акт на някакъв некултурен, не образован, немислещ, прост човек. Но това е, което бе изнесено на преден план.

Никога няма да забравя надписа, открит и разчетен преди десетина години на един келтски меч, намерен в крепостта Крака край Перник. Това е военен трофей на хан Омуртаг, който разбива франките по Средния Дунав и ги връща обратно назад. На този меч на старогермански е написано нещо, което бе известно от сто години, но разчетено напоследък. То звучи така: „Аз не се боя от времето, защото аз съм времето“.

Моето послание към всички млади кърджалийци, към управниците на Кърджали и, разбира се, към всички властимащи в България, е да не се крият зад времето, за това, че то не създава благоприятно поле за действие. Напротив, уважаеми господа и млади хора, вие сте времето. Нашата задача, на беловласите, е да дадем искрата, а барутът сте вие. Тогава нещата ще се получат.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache