Крумовград. Гурбетчиите се завръщат

Над един и половина милиона българи през последните две десетилетия потърсиха нов живот в чужбина. Заради липсата на работа и ниските заплати, цели региони продължават да се обезлюдяват. Така е и в Кърджали, където сривът в минната индустрия и отмирането на тютюнопроизводството, доскоро основен поминък за десетки хиляди семейства, отприщиха емигрантската вълна към богати държави от Европейския съюз, към Съединените щати, Канада и Австралия.
Години наред различни политици обещаваха да променят живота така, че младите хора да остават в България, а гурбетчиите да се завърнат. Но опашката на Терминал 2 ставаше все по-голяма. България губи най-важното си – младите хора, и сякаш няма надежда този процес да спре. Чудото обаче се случи. В едно градче в Източните Родопи – Крумовград. Гурбетчиите започнаха да се завръщат, градът се оживи, местният дребен бизнес започна бързо да се развива. Как се случи тази коренна промяна?
Когато преди близо четвърт век беше обявено, че край Крумовград е открито богато златно находище, много хора не повярваха. Дори медии взеха на подбив крумовградчани, и обясняваха как скоро всички в града ще ходят със златни очила. После се появи сериозен инвеститор от чужбина с намерение да започне експлоатацията на находището на Ада тепе, където бяха доказани залежи от 27 тона злато. В Крумовград започнаха протести срещу златодобива. Хората се опасяваха, че мината ще отрови въздуха и водата им и ще ликвидира традиционните за района тютюнопроизводство и животновъдство.
След продължили близо 20 години протести, дебати и обществени обсъждания, правителството даде зелена линия за инвестицията на Ада тепе. Макар и трудно, общината също се съгласи. На Ада тепе вече се изгражда обогатителна фаблика, започна разработката на рудника, а първите количества златоносен концентрат се очаква да бъдат добити до края на тази година. Близо 240 са назначените към момента работници и специалисти. Средната заплата, според ръководството на инвеститора „Дънди Прешълс Метълс“, е 2 200 лева – три пъти по-висока от средната заплата за област Кърджали. И така – много от хората на Крумовград не заминаха за чужбина. А гурбетчиите започнаха да се завръщат .
Един от тях е Иван Бодуров. Дълги години семейството му се е изхранвало с производството на тютюн. Парите всяка година ставали все по-малко и това принудило Иван да стегне гурбетчийската торба и да търси хляба си в чужбина. Като помощник сондьор е работил в Сърбия и Армения. Едва когато си в чужбина разбираш, че губиш традиционни семейни ценности. Там животът ти минава в Интернет. Ставаш, отиваш на работа, вечер се връщаш, хапваш нещо и влизаш в „Скайпа“, за да проведеш разговор със своите близки. Следващия ден е пак така. А тук – прибираш се, вечеряш със своите. „Как сте, що сте…“ Излезеш на двора, почиваш се, наслаждаваш се. Една обща вечеря – това е голяма семейна ценност. А ние я губим, разказва Иван Бодуров.
Той е проучвал златоносни находища в чужбина и все се е надявал и това, в родния му град да бъде разработено. „Навсякъде виждах, че там, където има рудник, градът живее. По-друго е, хората имат работа, пазаруват, по-уверени са, има живот“, казва Иван Бодуров.
Преди малко повече от година Иван научава, че рудникът на Ада тепе ще заработи и се търси персонал. Подава документи, одобрен е и започва работа в „Дънди“.
Съдбата на Алипи Чаушев е малко по-различна. Дълги години той е работил във фирми в Крумовград, но заплатите са били мизерни. Дъщерите му растът, нуждите на семейството се увеличават и Алипи вече е бил готов да тръгне за чужбина, когато „Дънди“ започва да набира работници за Ада тепе.
Алипи не е знаел къде точно ще работи и каква ще е длъжността му. Но първото нещо, с което се е сблъскал, е различната атмосфера при новия му работодател. „Първото различно нещо е, че в „Дънди“ се говори с работника. Думата му се чува. Ето, и изпълнителният директор, господин Гърков – като те срещне, пита: „Как сте в къщи, как е семейството?“. Това е голямо нещо. Аз съм работил и на други места – отношението към работника е различно, все едно не си човек. А тук си говориш – и с инженера, и с директора, и с началник смяната., разказва Алипи Чаушев.
Само за година животът на Иван и на Алипи се променя. Променя се и живатът на семействата им. Вече са много по-спокойни, заедно са, могат да мислят и да планират напред.
За тази една година рязко се променя и Крумовград. „Градът живна. Хората пазаруват по-спокойно. След 5 часа по улиците даже се образуват задръствания от автомобили. А преди – пустош. Жив човек няма. Вървиш, вървиш, а то по улицата само кучета, да си го кажем по нашенски“, коментира Иван Бодуров.
Сега и Иван, и Алипи казват, че виждат бъдещето си в Крумовград. Рудникът на Ада тепе ще се експлоатира 15 години. Иван обаче знае, че и в момента в района се търсят нови находища на злато, правят се сондажи и той счита, че минната индустрия в Крумовград няма да залезе с изчерпването на Ада тепе.
Валентина ИВАНОВА
Красимир АНГЕЛОВ
Радио Кърджали

6 коментара

  1. Asan каза:

    Дрън дрън гладни и без пари ще си останете

  2. Нежат Гюслю. Ковил каза:

    Бихме искали да видим един съживен град .
    С най добри пожелания към съгражданите ми от кошукавак

    • А.А. каза:

      Кошукавак ще викаш на някое село в анадола. Това е български град и името му е КРУМОВГРАД. А това, което всъщност ще видиш един окраден град. На гол тумбак чифте пищови. Ще заграбят колкото могат, ще ви подхвърлят по някоя по-едра троха, да ви замажат очите, и след това си вдигат чукалата, а вие пак ще лапате мухите. Защото докато наричате Крумавград кошукавак ще ви управляват каваци и ще ви правят кушии.

  3. hghtys каза:

    alipi prestani da se natyagas i nedey da lijes

  4. Мустафа каза:

    Много бляскава картина , дали наистина е така ?

  5. Себихан каза:

    Златото блести !!Гладна Кокошка Просо Сънува Вярвам ви Капиталисти Въшливи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *