За „Културната дискусия”: За мъгливото „Южно утро“ на Стойка Мариновска

Тодорка НИКОЛОВА, Хасково

Журналист, кореспондент на агенция БЛИЦ от Хасково, автор на 13 книги с поезия, проза и публицистика, член на Управителния съвет на независимите български писатели, секретар на Дружеството на журналистите в Хасково.

Тъй като тече дискусия по повод новоизлязлото списание „Южно утро”, афиширано като издание на ГС „Родопско утро”, аз съм длъжна да споделя своето мнение, тъй като това списание  видя бял свят благодарение само и единствено на мен.

Всичко това, което сега се пише и коментира, е една много малка част от това, което всъщност се случи преди изданието да види бял свят. И аз го знам точно, защото съм в дъното на цялата тази история. Бях жестоко излъгана, въведена в една отвратителна интрига, от Стойка Мариновска, която сега се опитва със всички възможни сили и средства да си извоюва някакви ръкопляскания и сваляне на шапки за „Южно утро”. Уви! Единствената цел на тази дама беше да изкара пари от общината и обещаваше тези пари наляво и надясно, като непрекъснато вадеше и вкарваше членове на редколегията, които, както се оказа, не са чели и ред от списанието.

Нещата тръгнаха от там, че Комисията за разпределяне на средства за  културните институции в общината не й дадоха тези пари заради неграмотно попълнени формуляри и тя буквално се залепи за мен. Вкара ме в редколегията на списанието, убеди ме, че то е издание на Дружеството на писателите – Хасково, където членувам и аз. И аз най-наивно се хванах на думите й.

Имах разговор в общината, настоявах, че списанието ще повдигне самочувствието на хасковското писателско дружество, че най-после творците от града ще има къде да печатат. Разбраха ме, повярваха ми и казаха: „Печатайте!”

В мига, в който казах на мадам Мариновска, че общината ще поеме разходите по издаването на „Южно утро”, аз вече съм й била излишна. Моментално съм била изхвърлена от редколегията (и слава Богу, иначе щях да се срамувам от този тюрлюгювеч, наречен литературно издание), дори не бях поканена на представянето му в Деня на будителите, нито пък името ми беше споменато някъде поне като коректор – два пъти четох и коригирах списанието, една трета от баласта в него беше съкратена по мое настояване, а и част от рубриките са мое хрумване.  Докато двете с нея работехме върху списанието, тя по няколко пъти на ден ту изхвърляше някого от редколегията и вкарваше друг, който си нямаше хал-хабер от това, за друг пък решаваше, че не е достоен да участва в изданието и го изчистваше от страниците, на трети и четвърти обещаваше хилядарки.

В крайна сметка се видя, че в редколегията са включени хора, които въобще не са виждали „Южно утро” и, че Дружеството на писателите – Хасково, е изтрито от титулната страница и там се мъдри само Гражданско сдружение „Родопско утро”. Представете си сега в каква ситуация изпадам аз, която лобирах за нашето дружество и заради което, де факто, бяха отпуснати парите! „Три часа в Рая!” Какъв ти рай, както пише там някаква почитателка на изданието, та това си е направо адът на Стойка Мариновска! Сега научавам, че тя е вземала пари от различни хора-бизнесмени, от кметове за да ги включи в тюрлюгювеча, че е публикувала автори, без дори да си e направила труда да ги попита дали искат да бъдат публикувани. Повечето от мненията в „Статията на Мина Карагьозова е пасквил” са преиначени или хората въобще не знаят, че са публикувани. Доайенът на хасковските поети Петър Василев откровено си призна пред публиката по време на обсъждането, че е помолен да влезе в редколегията заради името си, че дори не е виждал списанието. А и не само той изрече такова признание… Фактът, че нито един от членове на Дружеството на писателите – Хасково, не е взел отношение в писанието на Мариновска за да я защити, е твърде красноречив за това, което се случва в дружеството под нейното председателство. Тази жена плю в лицето на пишещите братя в Града на тополите, прегази дружеството като танк и е крайно време да се спре. Веднъж и завинаги!

Съжалявам, че една добра идея за издаване на литературно списание в Хасково е опорочена по такъв отвратителен начин и то само заради налудничавата амбиция на Стойка Мариновска – тя да е над всички. Само, че народът го е казал – от колкото по-високо падаш, толкова повече боли…

4 коментара

  1. Мина Карагьозова каза:

    Благодарна съм за откровеното мнение на госпожа Тодорка Николова. Знаех за изнесените факти, но не бях пряк свидетел. Затова се ограничих само с коментар на литературната страна на списанието. Но, положението в Хасково е трагично. Всички сме в тази каша. И се опитваме за съхраним някакво достойнство. Да излезем от ситуацията с относително чисти лица.Относително, защото, човек, веднъж окалян, колкото и да се чисти, не може да се изчисти докрай.

  2. Рая Димитрова каза:

    Коя е тази Мариновска? Какво е написала, кой я познава, откъде се е пръкнала? Как може кметове на общини да дават с лека ръка парите на данъкоплатците на такива хора? Има ли някаква литературна стойност тоя тюрлюгювеч и колко пари са похарчени за него? Колко пари е „лапнала“ Мариновска? Ще й потърси ли някой сметка?

  3. Мариана Веселинова, Хасково каза:

    Ако хванеш някого от гората и го облечеш в царски одежди, това не значи, че е станал цар. Та и Стойка Мариновска – не знам от къде сте я хванали вие, пишещите братя от Хасково, а на всичкото отгоре сте и позволили да направи този тюрлюгювеч, но е време да я върнете там откъдето сте я взели – да вдига и да пуска бариерата. И колкото по-бързо го направите, толкова по-добре за вас…

  4. Георги Недков каза:

    Ех, тази неграмотна Стойка
    играта ви разказа май богато!
    Като проскубана и злобна сойка
    заграчи в проза от свойто блато.

    Така съмнителната поетеса
    списание роди –литературно?
    От раз изрита чуждата намеса
    и с лаври се закичи най-културно.

    Бездарието май умора няма,
    а жаждата за власт е уродлива.
    „Южно утро” ли? Лъжа голяма!
    В ръката с него Стойка си отива…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *