Аз ви се усмихвам, усмихнете се и вие

Навън е като зимна приказка, сътворена от Андерсен. Прехвърква снежец и лампички светят навсякъде. Хората бързат, както винаги, облечени топло  и тичат за работа или за подаръци.

Но тази приказка не е за тях, а за онези, които стоят на улицата или тротоара, гледайки ви с надежда и чакайки милостиня. Навлечени в няколко ката изпокъсани дрехи и претъркани обувки. Единствените приятели, които си имат, са уличните кучета, сгушили се в тях, за да не измръзнат съвсем.

В съзнанието ми изниква „Малката Кибритопродавачка“. Онова малко момиче, което гледа с надежда веселите хора по улиците. Мъчи се да продаде своя кибрит, но за жалост без успех. Малко момиче, изпълнено с все по-малко надежда за дом, храна и семейство. Драс! И последната клечка кибрит гори пред очите й, и мечтите й угасват заедно с нея.

Тези хора, които подминаваме всеки ден, няма какво да ни предложат освен усмивката си и една думичка, която не чуваме особено често – „благодаря“.

Благодаря, че се спря и не ме подмина. Благодаря, че отдели малко от времето си. Благодаря, че ми даде стотинки, за да си купя хляб. Благодаря, че ми даде храна, за да не гладувам! Благодаря, че ми даде дрехи, за да не мръзна от студ. Няма какво да ти предложа, освен усмивката си в замяна.

Всички сме хора, но в този свят трябва да бъдем добри и да не забравяме, че никой, освен самите нас, няма да промени света към по-добро. Аз ви се усмихвам, усмихнете се и вие.

Денис ДЕЛЕВ

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache