Жълтица и оловен печат от Лютица в изложбата в НИМ на най-ценни археологически находки на 2018 г.

Златна монета от Лютица

Всички златни и сребърни съкровища, изящни древни предмети и културни ценности, открити от археолози на Националния исторически музей (НИМ) през 2018 г., ще бъдат представена в изложбата „Археологическите открития на Националния исторически музей. Обекти, съкровища и проучватели през 2018 г.“. Тя бе открита на 13 декември и ще продължи един месец, съобщиха от там.

Общо около 400 са находките през изключително богатата за археологическия екип на музея година. Сред тях е и първата  жълтица в Мраморния град край с. Лютица, открита при съвместната експедиция на НИМ и НАИМ-БАН. Тя е от типа „Йоан III Дука Ватаци (1222 – 1254)“ – никейски император.

В Лютица Виолина Кирякова, докторант от отдел „Археология“ на НИМ, е намерила и уникален оловен печат на императрица Ирина-Йоланда, втората съпруга на император Андроник II Палеолог. От едната му страна е изобразена императрицата, а от другата – Богородица с младенеца.

Императорски печат от Лютица

Императорски печат от Лютица

През 2018 г. са направени десетки разкопки, теренни обхождания, наблюдения и геофизични проучвания на територията на цялата страна – по Черноморското крайбрежие, в Родопите, в Централна Северна и Северозападна България, в Плана планина, Витоша, Карловската котловина, Тракийската низина, София. Проучени са били селищни могили, антични и средновековни крепости, надгробни могили и селища. Изложбата представя най-ценните открития от всички тях.

Съкровище, открито в Калиакра

Съкровище, открито в Калиакра

Такива са стотиците златни и сребърни монети, пръстени, обеци, накити и обкови, открити от директорката на НИМ доц. Бони Петрунова в крепостта Калиакра. Тя е подбрала да покаже най-интересните екземпляри от малкото глинено гърне, изровено под опожарена къща от края на XIV век. Скъпоценностите най-вероятно са заграбени при нападение над столицата на Добруджанското деспотство през ХІV в. Крадецът е закопал плячката под къщата си, но тя също е изгоряла. Любопитно е, че изображенията по някои от сребърните апликации имат китайски произход, което пък е ново доказателство за връзките на Добруджанското деспотство с тази държава, пишат от  музея.

Ценни са и десетте жълтици с изображения на ликовете на четирима императори от края на VI – началото на VII век, които са част от съкровището от 100 монети, открито от проф. д-р Иван Христов при проучването на ранновизантийския град Хрисосотира – между Созопол и Черноморец.

Освен монетите, гостите на музея могат да видят и рядка бронзова тежест за кантар, с изображение на византийска принцеса от VI век, както и бронзова лампа с предполагаем египетски произход, датирана също от
VI век.

В експозицията има още куп находки, открити от гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Елена Ендарова, Панайот Антонов и Илия Киров.

 

Изложбата представя и филм, заснет с дрон над археологическите разкопки над Калиакра, както и много постери и снимки, които илюстрират откритията на музейните археолози от НИМ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *