Слънцето слезе в акварелите на Вежди Рашидов

Вежди се промени, защото беше смъртно болен и надвесен над дупката. Измъкна си главата, но явно е ходил някъде, където ги вижда тези работи и сега ги е създал. Иначе не е възможно да ги създаде, казва за творбите му Антон Дончев

Защо са тези кръстове, забити в земята“, питам Вежди Рашидов, след като погледът ми се е спрял върху първите сиво-сини платна от новата му изложба в галерия на „Сан Стефано“. – Защото, каквото и да правим, животът ни разпъва на кръст. Аз преминах през всичко – видях добро и лошо, животът с нищо не ме пощади, обзаведе ме врагове, но имам верни приятели, които много обичам. Тази изложба е обич към хората…“

Вторник вечер – 18 декември, 18.00 часа, 2018 година.

Галерията се пълни с почитатели, приятели и колеги на Вежди.

Сивите кръстове са останали зад гърба ни в малката зала на галерията, а в другата – голямата,  пред очите ни изведнъж грейват акварели в топло жълто и охра, в багри, от които грее светлина. В тях виждаме другият Вежди – загърбил тъмните светове и отворил очите си за обичта, за красотата, за очарованието в живота.

Стана традиция, всяка година Вежди Рашидов да поднася на публиката за рожденния си ден нова изложба. И във всяка го виждаме различен. Сегашната нарекъл „Пейзажът в акварела и главата в скулптурата“ – поднася ни 40 непоказвани досега акварела и 12 скулптури.

Откакто се завърна от „тунела“ рисунката и акварелът станаха неизменна част от виденията на твореца. Едно листо, една гора, едно дърво изразяват дълбочината на преживяванията му, отношението към живота и смъртта, към мига и вечността. И с всяка измината година цветовете в акварелите му стават все по-ярки, все по-жизнени, все по-слънчеви. Сякаш Вежди се преражда чрез картините си, преоткрива цветове и чрез тях разкрива своята чувствителност.

Очаквах да се появи мрачната нотка от мен, тъмният цвят. Получи се някаква магия! Започна да става хубаво, цветно, шарено. Професионалните живописци търсят точно цвета, който искат. При мен малко като вулкан се появява това шарено!“, разказва той за магията, която е водила ръката му по платното.

Всъщност никой творец не знае какво точно ще излезе накрая от бялото платно, каква ще бъде Божията нишка, която ще го води.

Затова и Вежди е изненадан от слънцето, което вижда в акварелите си…

А кога рисува? По нощите. В тишината. Когато остане съм с Бог.

Колкото и каквото и да рисува обаче, Рашидов никога не изневерява на голямата си страст – малката пластика. Металните „глави“ на Вежди, върху които е легнала патината на времето, са образи на мъже – рицари и войни, скитници и самотници, мислители и страдалци, дошли от Античността, преминали през Средновековието, за да застанат пред нас с изсечените драматични черти на човешкото си битие. И да ни карат дълго време да се взираме в гънките на лицата им, за да търсим посланията за днешното ни време.

„В света гръмна атомна културна бомба, която деформира целия свят и това го виждат художниците. Те виждат, че със света става нещо от началото на миналия век. Не бих казал, че е по-красиво. Но нещо се променя и материята също се променя от това излъчване. Вижте тези пластики – те идват от друг свят. И художниците виждат това. Вежди се промени също, защото беше смъртно болен и надвесен над дупката. Измъкна си главата, но явно е ходил някъде, където ги вижда тези работи и сега ги е създал. Иначе не е възможно да ги създаде„, казва мъдрецът Антон Дончев, след като погледът му дълго се опитваше да разгадае тайните в Главата на мислителя.

„Имам една концепция за главата като послание за образ от времето, като пластичен проблем. Затова реших непоказваните пейзажи и главата да бъдат като тема на тази изложба“, разказва творецът.

А публиката минава от платно на платно, от глава на глава – и търси посланията.

Тази изложба е обич към хората. Приемете я като подарък. Цената на слънцето никой не може да плати. Хора, чакайте слънцето!„, обърна се накрая Вежди Рашидов към почитателите си.

Досега никой не беше им казал: Хора, чакайте слънцето!

Наистина, послушайте твореца Вежди!

Валерия ВЕЛЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache