Мирослав Шопов: Язовир „Кърджали“ загива с бързи темпове

Това засяга всички български граждани, ние сме неговите собственици

Мирослав Шопов

Както „Нов живот“ писа, вече няколко месеца Националната електрическа компания  извършва ремонтни дейности  по съоръжения на язовирната стена и това е причината да се свали драстично нивото на водата в язовир „Кърджали“. Водоемът е под критичната кота от 207 метра. Собствениците на рибовъдни стопанства съобщават за много умряла риба и раци. Ако нивото се запази такова, финансовите им загуби ще са огромни.

Загуби търпят и хотелите и ресторантите край чашката на язовира.

Потърпевшите са писали до НЕК и до Министерството на околната среда и водите, но отговор нямат.

„Нов живот“ продължава  своето разследване по случая след като в броя от 5 декември 2018 г. публикува  журналистическия материал „Държавата абдикира от проблема с източения язовир „Кърджали“

Сега  разговаряме с Мирослав Шопов – рибопроизводител, собственик на кораба „Емона” и член на Асоциацията на рибопроизводителите в язовир „Кърджали”.

 

-Господин Шопов, Вашият бизнес е тясно свързан с язовир „Кърджали“. Какво точно се случва, когато спада нивото на водата?

-Тези нива на язовира не са желателни както за бизнеса около язовира, така и за рибовъдните стопанства и аквакултурите. Спадането става всяка година по това време, като претекстът, деклариран от МОСВ, е  –  ремонти на язовирната стена. Тази година резкият спад се получи още през октомври. Днес /3 януари/ нивото на водата в язовира отново е на критичния минимум.

-С какво ви тревожи това?

-Първото нещо, което ме тревожи, е, че за поредна година измират животински видове, например раците и част от рибата. Второ, туризмът, който е приоритет в района страда. Туристите и без това минават по разбити пътища, за да стигнат до хотелите и ресторантите, намират вместо обещаните красиви гледки лунен пейзаж край язовира! Туризмът поддържат 250 работни места в  зоните на Енчец и Главатарци. Трето, тревожи ме управлението на водите от НЕК като ползвател от МОСВ, а такива сме и всички ние от туристическия бранш и от рибовъдните стопанства. Но единствено НЕК определя правилата, без оглед на интересите на останалите.

Драстичното намаляване нивото на водата обслужва интересите на НЕК, а води до  загуби за рибовъдните стопанства и туристическите обекти.

Четвърто, при драстично ниски нива се получава голяма ерозия на почвата и огромни количества земна маса се поглъщат от водата. Това  затлачва язовира. Навремето имаше дълбочини от 80-90 метра, в момента най-голямата дълбочина е 60 метра! Това намалява обема на водата, от там и количеството кислород. Така язовирът загива с бързи темпове заради недалновидното управление от държавата. Пето, и това не е тайна, че на ниско ниво на водата за производството на единица енергия ВЕЦ-ът използва четири пъти повече вода отколкото при нормалното високо ниво. Логично би било при ниски нива да не се произвежда електроенергия! Но това  се прави постоянно. А водата като природен ресурс е собственост на целия българския народ, не на енергийната компания. Тя би трябвало да ползва тези ресурси по най-добрия възможен начин.

-Друг път как е бил преодоляван драстичният спад на нивото на водата?

-Всяка година нивото пада по усмотрение на НЕК, без да се съобразява с периодите на размножаване на рибите или с пика на туристическия сезон. До момента проблемът не е решен. Никога не знаем кога ще ни дойде следващият удар.

 –Запознали сте ръководители на държавни институции с проблемите си. Какъв е отзвукът?

-През годините няколко поредни министъра на МОСВ бяха запознати с проблема, имахме  срещи с тях, особено от страна на рибопроизводителите в лицето на Асоциацията на рибопроизводителите в язовир „Кърджали“ и  от представители на туристическия бранш. Единственото, което  постигнахме, е, че определихме минимално ниво на източване на язовира през летния и зимния сезон. Но то не се спазва от НЕК, тъй като язовирът се източва под определените от МОСВ  квоти. Логичното в случая е Басейнова дирекция-Кърджали да сезира МОСВ и да се вземат административни мерки спрямо НЕК.

-Оптимист ли сте, че ще се намери решение? У кого е „ключът“ към успеха?

-Имайки предвид случващото през годините досега, не съм оптимист. „Ключът“ е в държавните органи, отговорни за стопанисването на българските природни ресурси. Визирам МОСВ, а и правителството на България. Те трябва да защитят интересите на българските граждани тук. Не подценявам възможностите и на община Кърджали и област Кърджали.

 –Ако все пак нещата се проточат все така без промяна, възможно ли е да стигнете до  протестни действия?

-Не смятам, че ще има някаква обществена ангажираност. Счита се, че проблемът засяга ограничен кръг хора. В действителност той засяга всички български граждани. Те са собственици на язовира, той е публично-държавна собственост –  национално богатство. Обслужвайки обаче други интереси, това богатство се използва по неразумен и безотговорен начин.

Ще  продължаваме да пишем писма, да запознаваме централната власт с проблемите, докато разумът все пак надделее.

Разговора води

Божидара АНГЕЛОВА

2 коментара

  1. Емо кмета каза:

    Браво приятел.Но не може само единици да протестират.Призовавам за подкрепата на всички риболовци които обичат язовира да съберем подписка със съдействието на риболовните магазини.

  2. Иванка Христова каза:

    Въпреки спада на водата, туристи пак ще има ако си почистите око заведенията. Тези гуми.дървета ,клони, пластмасови бутилки и други боклуци,кой искате да ви ги почисти

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *