Хиляди гледат с очите на Венци

Това, което не успяха да го постигнат историци и журналисти,  го направи Венци.

Иван БУНКОВ

Венцислав  Стайков за няколко години свърши работа за „милиони” – със стоте си пътеписа  ни отвори очите, та да виждаме върху какво  стъпваме ние в Източните Родопи.

Дали  вярвате на  хипотезите  и обясненията му за „магическите места”, които преминаха през очите му /и неговия  фотоапарат/ и заседнаха в сърцето му /това, което изстрада/,  си е ваша работа. За това може да  спори  кой колкото си иска. Но не може да се отрече едно, а то е най-важното – поетът Венцислав Стайков показа на  нашите  читатели многовековната ни  мегалитна култура. И ленивите, дето няма да си развалят рахата  да се емнат по баирите, и работливите, които все нямат време за волности, и хладните, пресметливите, печалбарите, и пътешествениците, и любителите на силни усещания и кой ли още не, с едно отваряне на „Перперикон”, или с едно кликване в сайта „Нов живот” могат да „изкачат” с Венци и на най-дивите чукари, да се проврат през  клони, камъни и карачилии,  да  „пошумтят”  с крака в окапалата шума,  и да видят какви чудеса лежат  заровени под нея. И после да повдигнат с Венци очи и да погледнат към хоризонта и да прогледнат  чудесата,  съзерцавани от  древните  преди нас. Да занемеят пред  мегалитния пантеон  в планината.

Венцислав  Стайков

За мисията на Венци, ако трябваше да се плати, той трябва да се позлати. Направете сметка –  командировъчни   за държавни служители, за да стигнат до  стоте обекта и то през четирите годишни времена.  Да ги  „открият”, да ги заснемат, да ги опишат, систематизират и свържат с днешните  схващания и познания на хората там и с историческата наука.  А и да разкажат и малко за местните жители, за хала им, да им се повдигне самочувствието, да не си мислят, че са дошли от никъде си. Защото и това е цел  в мисията на Венци.  Командировъчни, а  и хонорари  трябват и за  журналисти, за  да дойдат и да изпредат от сухата и скучна информация на  „откривателите” четивни послания за своите медии.

Всичко това Венци го свърши сам!  Без командировки. Без хонорари. За целия този  и опияняващ , но и къртовски труд Венци не е взел и стотинка!

Казвам го не за да се почувстваме гузни готовановци.  А да се радваме, че в Кърджали си   имаме Венци!

Човекът, който отвори  очите  ни на сто места в Родопите!

Иван БУНКОВ

4 коментара

  1. Юмер Тасим каза:

    Лично го пазнавам !! Невероятен Човек !! Обича хората неги дели на етности !! Еее повече обича Природата!! Кърджалийци са щастливи чеси имат Венци !!

  2. Стефанка Гечева каза:

    Много вярно! Неговите ”сладки думи” се подреждат в едно със стъпките му по пътеките и ти четеш и вървиш с него,възхищаваш се на земята ни и БЛАГОДАРИШ,че го има. Един усмихнат и земен БУДИТЕЛ от новото време!

  3. Гергана Налбантова каза:

    Венци е неизчерпаем извор на знания за скални ниши, скали и светилища, сладкодумен разказвач и всеотдаен приятел на всеки, “призован” от тайнствените камъни и скали

  4. Снежана Пенева каза:

    Абсолютно подкрепям тезата! Смятам, че трябва да се помисли за някаква форма за спонсориране на дейността на Венцислав Стайков. Приветствам неговия съгражданин Юмер Тасим, който спонсорира издаването на книгата му „Скални кошери“. Венци има материал за нова книга. Дали някои от многобройните му почитатели ще последва примера на Юмер? Или ще продължим да сипем безучастно суперлативи за кърговския труд на Венци, който пише сладкодумно във фейса, но пътеписите се загубват в необятното виртуално пространство…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *