Есен Устренска: Не се побирам ни в чаша, нито в град, как искам в стих да се прелея

Зорница

Рубриката се подкрепя от Национален фонд Култура

Есен Устренска е от онези млади хора, които умеят да намират удоволствие в правене на смислени и градивни неща. Адвокат по професия, по душа е поет, а по дух – пътешественик. Поетичния талант е наследила от баща си – поета Ясен Устренски, и от майка си – литератор, философ и правист. Първите си опити да съчинява поетични строфи прави на крехка възраст, но впоследствие умело успява да преобрази поезията и в приложно изкуство. Изпод ръцете й се „раждат“ пъстри и стилни стъклописи, някои с внушителни размери. А ако заговорим за географските ширини, където е стъпвал кракът й, не може да не признаем, че има зад себе си хиляди изминати километри в най-различни страни и посоки. И все се завръща в родния край с удоволствие и удовлетворение. Обича работата си като юрист, защото тя е едно интелектуално предизвикателство пред нея.

Есен силно вярва в доброто и с готовност отваря сърцето си за хора, изпаднали в беда. Но не тръби за това, защото да помогнеш на нуждаещи се, за нея е нещо съвсем естествено, човешко и ежедневно.

Есен УСТРЕНСКА

***

Очите ми имат цвят на изгубено дете –    

две разпилени мъниста.
А кожата ми е като „по здрач“.
Имам точно две бръчки –
от много смях.
И сълза,
преляла от трапчинката ми вляво.

***

Все между войни човек живее.
И когато тази мине 
пак ще обичаме.
И пак ще построим училище.

***

Понякога ми даваше трохи от хляб.
И тогава
сякаш счупени стъкла поглъщах
без гърлото ми да кърви.

Сега разбираш ли
защо не се сбогувам с твоето тръгване.
Защо отпивам толкова леко.
И защо тежи ми
само
колкото праха на онзи полюлей.

Какво ще правя ли?
Ще зашивам есенни листа.
Ще запазя няколко утринни мига.
И ще ги скрия
в копринена кърпа, изтъкана
от спомен камбанен.

***

Като дъжд съм. Скрит
в стар облак от преди Христа.

Не знаете.
Нямате представа.
Аз колко скъпо бих ви струвала

ако се пролея.

***

Дори и в стая,
пълна със изкуство,

пак бих се взирала
единствено във теб.

***

Там някъде

ще свърши нанизът на думите.

Пред точката на моя нощен стих

как искам да римувам теб

със лятното слънцестоене.

Но влизаш

и обърква се природата

и цялото им съществуване

на стаята и прореза на химикалите.

***

Той ходи по косите й

и колко леко
пази равновесие.

***

Преди изгрев
помогни ми

по светло мога и сама.

***

Отвори прозорците

и остави моля те

снегът

да влезе вътре.

Защо да се боя от ледове,

които в шепата ми ще се разтопят.

Нима не си отива всеки път със слънцето

и най-студената ни зима…

***

Ако те е страх от пламъци,
не идвай,
аз в колко ли пожари съм горяла.
Внимание не ми обръщай,
че сама се разрушавам –
умея все да се прераждам.

Ще бъда дъх
море
или пустиня
и пак ще съществувам
във прах, вода и слънчев лъч.

***

Не се побирам

ни в чаша,

нито в град

как искам в стих

да се прелея.

***

Не ми достигна есента
да си направя
зимнина

със рими.

***

Честта ви се превива.

Достойнството ви –

пребледнява.
Все така свършва есента.

Дъждовете

мият греховете ви.

***

По-глупави сме и от рибите.

Морето шепнеше, че всичко общо е. 

А ние все се карахме

и разделяхме лъчите от вълните.

***

Нямаш представа за сезоните.

Затова

купи си календар.

И моля те

не ме убивай така

по никое време.

***

Като разбра за тази обич,

снегът веднага разтопи се.

Затова е кишата навън.

На зимата не се сърдете.

 

Не можеш да ме настигнеш. Нито в шепи да ме побереш. Ако знаеш колко кораби и самолети от хартия съм си правила. И на колко пристанища и аерогари съм била. На мен като ми свършат сълзите, пеперуди ми носят капки на крилете си от далечни географски ширини. А като ми свършат радостите, изкарвам броеницата на дядо с деветдесет и девет мъниста с деветдесет и девет спомени за него. Сега разбираш ли защо не можеш да ме бутнеш. Аз съм като ято светулки и млечния път в едно.

После запечатах вратата на терасата. Има толкова много счупени стъкла и натрупани есенни листа сега, че не се вижда нищо вече през прозореца. Аз всеки път, когато се сещам, потрепва и умира стих. После в косите ми луната се топи. После в косите ми деца си правят люлки. И става сутрин. Ако можех тогава по изгрев на автостоп да стигна до там, където всеки е прям и казва истината, щях да тръгна веднага. Боя се обаче, в момента нямам сили, защото вътре в мен сякаш седем села за молебен на дъжд са се събрали. И още толкова са сякаш под потоп. И всичкото вътре в мен, представяш ли си…

 

Ето какво разказва самата Есен Устренска за себе си и своите поетични и географски търсения и посоки!

Разговора води Божидара АНГЕЛОВА

-Есен, коя е Есен Устренска? С какво те познават приятелите, близките, колегите? И като каква искаш да те познават?

-При толкова активно и колоритно ежедневие понякога ми се налага да изяснявам коя съм. И на себе си, и на хората. Но все пак повечето ме познават като адвокат и социално отговорен млад човек.

-Пишеш стихове, изработваш стъклописи, пътешестваш и работиш като адвокат. Кое е първичното и основното в теб и как успяваш да съчетаеш тези толкова разнообразни посоки в твоята личност?

-Како се видим с приятели или се чуем по телефона, всеки от тях ме поздравява все по различен начин – „адвокате“, „поете“, „артисте“… За мен не са толкова разнообразни. Всички кореспондират и във всички посоката е една, с едно основно и общо нещо. А именно Човека. И всичко, което се отразява и изразява вътре и извън него.

-Започнала си да съчиняваш стихове от 4-годишна. Излишно е да питам кой те поведе в света на поезията. Спомняш ли си някое от първите си съчинения?

-Природа. Ген. Беше неизбежно. Баща поет и общественик, майка правист, философ и литератор. Не помня много, но като малка мърморех и рецитирах в някаква детска стихотворна форма, разхождайки се вкъщи. Мама набързо ги е записвала на вестник под ръка. Тя още пази тези страници. Иначе помня вече съзнателно написаното в гимназията и университета – разкази и стихове, донесли ми литературни награди, с които преборих колебанието си да творя.

-Кога започна да рисуваш върху стъкло? И как избираш сюжетите, които изобразяваш там?

-Това вече помня много добре. Преди десет години, когато исках да подаря нещо специално и различно на приятелка. Тогава махнах етикета на една бутилка вино и я изрисувах с контур и бои за стъкло. После продължих с други стъклени предмети, но най-смелите ми и красиви стъклописи са от последните две години, такива с размери над метър. Иначе рисуването е като писането за мен, без сюжет и тема, но с личен израз на ярка емоция.

-Да попитам и за пътешественичката в теб – кои страни си посетила до момента и какви впечатления пазиш от тези пътувания?

-Била съм може би в тридесет държави и всякакви географски ширини. Но най-ярък отпечатък в мен оставиха Иран, Западният бряг – окупираните палестински територии, Куба и Косово. Преливах от емоция, въртях се и полудявах от вълнение и виждах целия свят, докато се губех по тесни улици, цветни покриви и спиращи дъха гледки. Играех изцяло на живо, преживявайки всяка болка и радост на хората там и ги редувах. Понякога не можех да понеса, че се унищожаваме един друг и това топеше цялото ми съществуване. Нямате представа колко много може да ви даде едно такова пътуване – там времето спира тъкмо навреме.

-При толкова творчески търсения и дух на пътешественик си избрала професията на адвокат. Това допълва ли те или те балансира?

-Адвокатурата също беше неизбежен избор за мен. Правото е красива и тежка наука. Там при теб всеки идва със своята специфична и сложна житейска история. Освен отговорна и независима професия, тя е и непрекъснато интелектуално предизвикателство, а юридическата прецизност е задължителна. Там съм ясна и смела.

-Пишеш кратки стихотворни форми, в които казваш много неща. Имаш ли любим поет, който обичаш да четеш с удоволствие и ти служи за пример?

-Аз съм далеч от мисълта да се нарека поет, но използвам езика като акт за изразяване на емоция, който акт все пак имам смелостта да нарека поезия. Взимам пример и съм възхитена от души, в които едновременно вирее писател, интелектуалец, общественик и адвокат. Алеко Константинов от историята е такъв. Но за себе си няма да забравя пронизващия, благ и мъдър поглед на Хари Хараламбиев срещу мен. Член на Съюза на българските писатели като баща ми и много добър адвокат в областта на наказателното право, при когото се паднах на последния етап от адвокатския ми изпит преди три години. Притежава слово, което да слушаш и четеш е истинско удоволствие, и маниер, който е истинско вдъхновение.

-Какво те вдъхновява и те кара да вземеш лист и химикал, за да пишеш стих?

Поглед, дъх, парче скала, миден залив, смислен разговор, случаен трепет. Вдъхновяват ме човешките взаимоотношения и далечните пътешествия. На мен душата ми е като природно бедствие. Понякога емоциите ми тежат колкото морета, заедно с реките, които се вливат в тях, и тогава просто преливат в написано.

-Помагаш и на хора в нужда. Съвсем наскоро ти помогна на бездомен човек да му бъдат издадени лични документи, да бъде лекуван и настанен в социален дом… Вярваш ли в доброто?

-За мен никога не е стоял въпросът дали да помогна или не. А как да помогна. Аз нямам друг модел. Специално за човека и историята, които имаш предвид, изразходих много време, емоции и средства за моя сметка. Вярвам в доброто, първо, защото други страхотни хора в София го намериха и му подадоха ръка, а аз поех щафетата тук, и после, защото по този път срещнах разбиране, подкрепа и съдействие. Все пак мисля и виждам, че като общество често ни липсва социална интелигентност, но тази липса може да се разтопи с повече толеранс, емпатия и характер.

-Какво те накара да се завърнеш в Кърджали?

-Преди година на случайна среща г-н Иван Бунков ме попита защо съм се върнала от Пловдив. Завърнах се със съвсем ясно съзнание и желание в родния си край. Мисля, че всеки млад човек, който го е направил, е предизвикал себе си да излезе извън комфортната си зона. Няма по-голямо удоволствие от това да си близо до семейството си. Географски се намираме най-близо до най-красивите планини и море от всички страни. Хората са хубави, някак са запазили ценностната си система. Колкото и непонятно да звучи за някои хора, да живея тук ме мотивира и ми носи удовлетворение.

Снимки Денис ДЕЛЕВ

3 коментара

  1. Б каза:

    Браво Есен. Иникална си

  2. Приятел каза:

    Поздравления Есен.

  3. Нван Стоилов. каза:

    Много е добра. !!Да е жива и здрава и много плодовита в стихорете си!! Семката от Ясен има дълбоки корени !!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache