Есен Устренска: Не се побирам ни в чаша, нито в град, как искам в стих да се прелея

Зорница

Рубриката се подкрепя от Национален фонд Култура

Есен Устренска е от онези млади хора, които умеят да намират удоволствие в правене на смислени и градивни неща. Адвокат по професия, по душа е поет, а по дух – пътешественик. Поетичния талант е наследила от баща си – поета Ясен Устренски, и от майка си – литератор, философ и правист. Първите си опити да съчинява поетични строфи прави на крехка възраст, но впоследствие умело успява да преобрази поезията и в приложно изкуство. Изпод ръцете й се „раждат“ пъстри и стилни стъклописи, някои с внушителни размери. А ако заговорим за географските ширини, където е стъпвал кракът й, не може да не признаем, че има зад себе си хиляди изминати километри в най-различни страни и посоки. И все се завръща в родния край с удоволствие и удовлетворение. Обича работата си като юрист, защото тя е едно интелектуално предизвикателство пред нея.

Есен силно вярва в доброто и с готовност отваря сърцето си за хора, изпаднали в беда. Но не тръби за това, защото да помогнеш на нуждаещи се, за нея е нещо съвсем естествено, човешко и ежедневно.

Есен УСТРЕНСКА

***

Очите ми имат цвят на изгубено дете –    

две разпилени мъниста.
А кожата ми е като „по здрач“.
Имам точно две бръчки –
от много смях.
И сълза,
преляла от трапчинката ми вляво.

***

Все между войни човек живее.
И когато тази мине 
пак ще обичаме.
И пак ще построим училище.

***

Понякога ми даваше трохи от хляб.
И тогава
сякаш счупени стъкла поглъщах
без гърлото ми да кърви.

Сега разбираш ли
защо не се сбогувам с твоето тръгване.
Защо отпивам толкова леко.
И защо тежи ми
само
колкото праха на онзи полюлей.

Какво ще правя ли?
Ще зашивам есенни листа.
Ще запазя няколко утринни мига.
И ще ги скрия
в копринена кърпа, изтъкана
от спомен камбанен.

***

Като дъжд съм. Скрит
в стар облак от преди Христа.

Не знаете.
Нямате представа.
Аз колко скъпо бих ви струвала

ако се пролея.

***

Дори и в стая,
пълна със изкуство,

пак бих се взирала
единствено във теб.

***

Там някъде

ще свърши нанизът на думите.

Пред точката на моя нощен стих

как искам да римувам теб

със лятното слънцестоене.

Но влизаш

и обърква се природата

и цялото им съществуване

на стаята и прореза на химикалите.

***

Той ходи по косите й

и колко леко
пази равновесие.

***

Преди изгрев
помогни ми

по светло мога и сама.

***

Отвори прозорците

и остави моля те

снегът

да влезе вътре.

Защо да се боя от ледове,

които в шепата ми ще се разтопят.

Нима не си отива всеки път със слънцето

и най-студената ни зима…

***

Ако те е страх от пламъци,
не идвай,
аз в колко ли пожари съм горяла.
Внимание не ми обръщай,
че сама се разрушавам –
умея все да се прераждам.

Ще бъда дъх
море
или пустиня
и пак ще съществувам
във прах, вода и слънчев лъч.

***

Не се побирам

ни в чаша,

нито в град

как искам в стих

да се прелея.

***

Не ми достигна есента
да си направя
зимнина

със рими.

***

Честта ви се превива.

Достойнството ви –

пребледнява.
Все така свършва есента.

Дъждовете

мият греховете ви.

***

По-глупави сме и от рибите.

Морето шепнеше, че всичко общо е. 

А ние все се карахме

и разделяхме лъчите от вълните.

***

Нямаш представа за сезоните.

Затова

купи си календар.

И моля те

не ме убивай така

по никое време.

***

Като разбра за тази обич,

снегът веднага разтопи се.

Затова е кишата навън.

На зимата не се сърдете.

 

Не можеш да ме настигнеш. Нито в шепи да ме побереш. Ако знаеш колко кораби и самолети от хартия съм си правила. И на колко пристанища и аерогари съм била. На мен като ми свършат сълзите, пеперуди ми носят капки на крилете си от далечни географски ширини. А като ми свършат радостите, изкарвам броеницата на дядо с деветдесет и девет мъниста с деветдесет и девет спомени за него. Сега разбираш ли защо не можеш да ме бутнеш. Аз съм като ято светулки и млечния път в едно.

После запечатах вратата на терасата. Има толкова много счупени стъкла и натрупани есенни листа сега, че не се вижда нищо вече през прозореца. Аз всеки път, когато се сещам, потрепва и умира стих. После в косите ми луната се топи. После в косите ми деца си правят люлки. И става сутрин. Ако можех тогава по изгрев на автостоп да стигна до там, където всеки е прям и казва истината, щях да тръгна веднага. Боя се обаче, в момента нямам сили, защото вътре в мен сякаш седем села за молебен на дъжд са се събрали. И още толкова са сякаш под потоп. И всичкото вътре в мен, представяш ли си…

 

Ето какво разказва самата Есен Устренска за себе си и своите поетични и географски търсения и посоки!

Разговора води Божидара АНГЕЛОВА

-Есен, коя е Есен Устренска? С какво те познават приятелите, близките, колегите? И като каква искаш да те познават?

-При толкова активно и колоритно ежедневие понякога ми се налага да изяснявам коя съм. И на себе си, и на хората. Но все пак повечето ме познават като адвокат и социално отговорен млад човек.

-Пишеш стихове, изработваш стъклописи, пътешестваш и работиш като адвокат. Кое е първичното и основното в теб и как успяваш да съчетаеш тези толкова разнообразни посоки в твоята личност?

-Како се видим с приятели или се чуем по телефона, всеки от тях ме поздравява все по различен начин – „адвокате“, „поете“, „артисте“… За мен не са толкова разнообразни. Всички кореспондират и във всички посоката е една, с едно основно и общо нещо. А именно Човека. И всичко, което се отразява и изразява вътре и извън него.

-Започнала си да съчиняваш стихове от 4-годишна. Излишно е да питам кой те поведе в света на поезията. Спомняш ли си някое от първите си съчинения?

-Природа. Ген. Беше неизбежно. Баща поет и общественик, майка правист, философ и литератор. Не помня много, но като малка мърморех и рецитирах в някаква детска стихотворна форма, разхождайки се вкъщи. Мама набързо ги е записвала на вестник под ръка. Тя още пази тези страници. Иначе помня вече съзнателно написаното в гимназията и университета – разкази и стихове, донесли ми литературни награди, с които преборих колебанието си да творя.

-Кога започна да рисуваш върху стъкло? И как избираш сюжетите, които изобразяваш там?

-Това вече помня много добре. Преди десет години, когато исках да подаря нещо специално и различно на приятелка. Тогава махнах етикета на една бутилка вино и я изрисувах с контур и бои за стъкло. После продължих с други стъклени предмети, но най-смелите ми и красиви стъклописи са от последните две години, такива с размери над метър. Иначе рисуването е като писането за мен, без сюжет и тема, но с личен израз на ярка емоция.

-Да попитам и за пътешественичката в теб – кои страни си посетила до момента и какви впечатления пазиш от тези пътувания?

-Била съм може би в тридесет държави и всякакви географски ширини. Но най-ярък отпечатък в мен оставиха Иран, Западният бряг – окупираните палестински територии, Куба и Косово. Преливах от емоция, въртях се и полудявах от вълнение и виждах целия свят, докато се губех по тесни улици, цветни покриви и спиращи дъха гледки. Играех изцяло на живо, преживявайки всяка болка и радост на хората там и ги редувах. Понякога не можех да понеса, че се унищожаваме един друг и това топеше цялото ми съществуване. Нямате представа колко много може да ви даде едно такова пътуване – там времето спира тъкмо навреме.

-При толкова творчески търсения и дух на пътешественик си избрала професията на адвокат. Това допълва ли те или те балансира?

-Адвокатурата също беше неизбежен избор за мен. Правото е красива и тежка наука. Там при теб всеки идва със своята специфична и сложна житейска история. Освен отговорна и независима професия, тя е и непрекъснато интелектуално предизвикателство, а юридическата прецизност е задължителна. Там съм ясна и смела.

-Пишеш кратки стихотворни форми, в които казваш много неща. Имаш ли любим поет, който обичаш да четеш с удоволствие и ти служи за пример?

-Аз съм далеч от мисълта да се нарека поет, но използвам езика като акт за изразяване на емоция, който акт все пак имам смелостта да нарека поезия. Взимам пример и съм възхитена от души, в които едновременно вирее писател, интелектуалец, общественик и адвокат. Алеко Константинов от историята е такъв. Но за себе си няма да забравя пронизващия, благ и мъдър поглед на Хари Хараламбиев срещу мен. Член на Съюза на българските писатели като баща ми и много добър адвокат в областта на наказателното право, при когото се паднах на последния етап от адвокатския ми изпит преди три години. Притежава слово, което да слушаш и четеш е истинско удоволствие, и маниер, който е истинско вдъхновение.

-Какво те вдъхновява и те кара да вземеш лист и химикал, за да пишеш стих?

Поглед, дъх, парче скала, миден залив, смислен разговор, случаен трепет. Вдъхновяват ме човешките взаимоотношения и далечните пътешествия. На мен душата ми е като природно бедствие. Понякога емоциите ми тежат колкото морета, заедно с реките, които се вливат в тях, и тогава просто преливат в написано.

-Помагаш и на хора в нужда. Съвсем наскоро ти помогна на бездомен човек да му бъдат издадени лични документи, да бъде лекуван и настанен в социален дом… Вярваш ли в доброто?

-За мен никога не е стоял въпросът дали да помогна или не. А как да помогна. Аз нямам друг модел. Специално за човека и историята, които имаш предвид, изразходих много време, емоции и средства за моя сметка. Вярвам в доброто, първо, защото други страхотни хора в София го намериха и му подадоха ръка, а аз поех щафетата тук, и после, защото по този път срещнах разбиране, подкрепа и съдействие. Все пак мисля и виждам, че като общество често ни липсва социална интелигентност, но тази липса може да се разтопи с повече толеранс, емпатия и характер.

-Какво те накара да се завърнеш в Кърджали?

-Преди година на случайна среща г-н Иван Бунков ме попита защо съм се върнала от Пловдив. Завърнах се със съвсем ясно съзнание и желание в родния си край. Мисля, че всеки млад човек, който го е направил, е предизвикал себе си да излезе извън комфортната си зона. Няма по-голямо удоволствие от това да си близо до семейството си. Географски се намираме най-близо до най-красивите планини и море от всички страни. Хората са хубави, някак са запазили ценностната си система. Колкото и непонятно да звучи за някои хора, да живея тук ме мотивира и ми носи удовлетворение.

Снимки Денис ДЕЛЕВ

3 коментара

  1. Б каза:

    Браво Есен. Иникална си

  2. Приятел каза:

    Поздравления Есен.

  3. Нван Стоилов. каза:

    Много е добра. !!Да е жива и здрава и много плодовита в стихорете си!! Семката от Ясен има дълбоки корени !!!!

Вашият отговор на Нван Стоилов. Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache