„Капчици от Ескобедо” на Виолета Бончева – метафора за победата на духа над материята

Утвърдената наша поетеса, писателка и проводачка Виолета Бончева гостува с най-новата си, единадесета по ред книга „Капчици от Ескобедо” на свои почитатели, колеги, приятели в Кърджали. Промоцията премина като непринуден, съкровен разговор между стари приятели – с много спомени от времето, когато Виолета работеше в СУ „П.Р.Славейков”, с мнения за книгата, прочетена предварително, с  изпълнения на нейни стихове. За книгата, за живота и творчеството на гостенката говори Лияна Фероли. Новата книга на Бончева, каза тя, съдържа 33 творби – разкази, две новели и няколко миниатюри. Повечето от тях отразяват действителни преживявания на авторката, случки и лични спомени, повлияни от пребиваването й в Мексико, Германия, Италия, Гърция …

Те обхващат в един пъстър калейдоскоп разностранни страни на нашето земно и духовно битие, както и голям спектър от интригуващи сюжети – от големите предизвикателства в живота, до отвъдното, необичайното, извънземния разум и посещения от “други светове”. С голямо разказваческо умение, но и с по-различни от традиционните инвенции,  близки до свръхестествените преживявания. Но без да рисува кошмарни сънища и истории, а като пестеливо и омекотено вплита всичко в оригинални и хуманистични светове. Умело, с дарбата на сладкодумен  разказвач, Вили Бончева преплита сюжети, преживявания в други държави, но и с отпратки към българските нрави и разрушените ни съвременни ценности. Построява словесни мостове, намира общото в различните култури и традиции, обединяващите, общочовешки въжделения за по-добър живот. И всичко това е видяно през призмата на преживяното, на нейната творческа чувствителност, на нейния богат познавателен, жизнен и емоционален опит.

И най-вече с така характерното за истинския творец – приемане, разбиране, съпричастие, жизнелюбие и всеопрощение към страданията на персонажи. Затова, наред със силно драматичните случки, необичайните обрати, най-често в книгата битуват мечтите на нейните герои за по-справедлив и достоен живот. И тези пориви намират своята кулминация в разказа, дал името на книгата „Капчици от Ескобедо”, описващ тъжната история на емигранта Херардо, бленуващ  за чудодейния лек – сълзите от очите от иконата на Девата от Гваделупе, който да излекува любимата му от тежка болест. Една благодетелка му ги намира, но не го открива да му ги даде, защото съдбата е решила друго, затова ги дава на случаен минувач, за да се стигне до голямото обобщение за непобедимия живот, за победата на духа над материята. И да прозвучат думите – „сълзите от очите на Девата от Гваделупе могат да спасят всеки от смъртта и никого от вечния живот”. Защото животът продължава на едно друго ниво, в много по-истинското битие на духовния живот.

Лили Петрова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *