Филип Хорозов и светлината на словото му идваща отново и отново

На 26 февруари се навършват 9 години без Филип Хорозов кърджалийски поет, публицист и журналист Филип Хорозов

Филип Хорозов

На 26 февруари се навършват 9 години от кончината на известния кърджалийски поет, публицист и журналист Филип Хорозов /Фехим Хорозов/. Роден е  на 18  септември 1954  г.  в  село Чорбаджийско. Завършва българска филология в Пловдивския университет. Дълги години работи във вестник „Нов  живот”. Стихове  пише  от ученическите  си години.  Публикувал  е  в  сп.„Пламък”, сп.„Младеж”,  вестниците  „Нов  живот”,  „Армейска младеж”, „Студентска трибуна”, „Нова светлина” и др. Отличен е с годишната журналистическа награда „Мара Михайлова” през 2003 г.

Носител на редица литературни награди, последната от които е наградата „Георги Джагаров” на Съюза на българските писатели за 2009 г. През последните седем години от живота си е драматург в Държавния музикално-драматичен театър „Кадрие Лятифова”.лен на СБП. Умира на 26 февруари 2010 г. Посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Кърджали”.

За емоционално сгъстените си 56 години той написа девет книги: “Времето по часовник”, “Вгради се в мен”, “Дълбоката река”, „Веднъж в живота”,  “Сиво-черна моя”, “Веднъж в живота”, “Сезон за него”, “Наставление за подпиране на небето” и “На капчици изтече реката”.

Приживе Филип все се стремеше към истинската свобода, искаше да заглуши безвремието, гротеската, да усмири „бурята, дето диша” в гърдите му, да освободи светлината от очите си, за да я складира във Вечното хранилище. „Боже, колко много светлина има там, възкликваше в поезията си по този начин виждащият вечния кръговрат Филип Хорозов. И той видя тази светлина, която винаги се връща, свързва, споява световете още тук, на земята, помагаше  и ние да я видим чрез неговите очи и думи. И днес, 9 години след него,  тя продължава да идва чрез словото му към нас отново и отново…

Лияна ФЕРОЛИ

.

Дъхът ми ще събужда нощите неистово

 Филип ХОРОЗОВ

 

* * *

Кокичета-брадви

съсякоха беззимната земя.

Против прогнозите

вятърът събужда нещо.

Белият вятър е даденост

само за избраници.

Белият вятър е поезия,

трудно удържима.

Колко новини

трябваше да чуя.

Баналните антени са

до крайност натежали.

Вече няма кучета.

По селата е тихо.

От собствения ни лай

гърлата са уморенени.

Но зримо и незримо

пролетта настъпва.

Кокичета-брадви

съсякоха беззимието.

Толкова илюзии

умни и погребални.

В развод съм с тях

и лихва имам за плащане.

Кокичета-въпросителни –

не са за сватбен подарък.

и за тебе, ако усещаш.

* * *

Наслушах се на песнички,

доведени и девствени.

На думички се наслушах,

отлетели, прелетели и дошли.

Наслушах се, казвам ви,

за тревичка есенна, за дъжд

                                          не знам какъв си.

Коминът падайки – издъхнал.

За села без дядовци се наслушах.

За села без луди – също.

А колко е тъжно да нямаш луд.

Поет все ще се намери.

Всеки пише – азбуката е страшна.

Писъмца без подпис. Анонимна

                                                достоверност.

Как ми се умира на тревата сам.

Коминът паднал – песента е девствена.

И ръката тегли другата ръка.

* * *

Разумът ли е господар на моите нощи,

че отдавна нищичко не сънувам.

Хвърлям фасове в окото на тъмното –

искрата без шум угасва.

Собствената ми тишина се възвръща,

сякаш ехото никога не е било.

Сякаш съм стъпвал по чужди стъпки.

Сякаш съм спал в чуждо легло.

Но ще отида до кладенеца на върха

и ще повикам себе си.

Дъхът ми ще прави кръгове

в синьото цвете на дълбоката вода.

Дъхът ми и след туй моят глас

ще събужда нощите неистово.

И мен ще събужда.

Тъгувам за далечната ръка на съня си.

 

Наставление за подпиране на небето

 

Подпри небето, с каквото намериш.

Подпри го, въпреки че няма да се срути.

Сигурност със „с” като молитва,

с която се копаят алеи в лунни градини.

Небето не вярва на вдигнати ръце.

Още по-малко на показалец и безименен пръст.

По-добре подпората да е от тръстика.

Когато е свободен вятъра, да си я разклаща…

Небето се подпира и със шепот.

Понякога с дим от влажна цигара.

Казаните думи се поглъщат обратно.

В собствените очи си факир за илюзии.

Това е!

Докато се върна отново,

подпри небето с каквото намериш.

 

1 отговор

  1. Общинар каза:

    Един достоен човек и приятел на Ардино.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *