In memoriam! Тодор Момчилов в последното си интервю пред „Нов живот“: Не играехме просто хора, създавахме събития Ето какво каза в последното си интервю пред "Нов живот" дългогодишният деятел на културата Тодор Момчилов

Публикуваме последното интервю с дългогодишния деятел на културата в Кърджали Тодор Момчилов, което излезе на страниците на „Нов живот“ през ноември 2015 година

Тодор Момчилов пред „Нов живот“: Не играехме просто хора, създавахме събития

  • Бедни бяхме, нямахме дрехи, нито какво да ядем, но вярвахме в утрешния ден и затова имахме силен дух, спомня си Тодор Момчилов – първият хореограф на кърджалийския танцов ансамбъл

„Аз съм един обикновен човек от Гледка“. С тези думи започва разказът на Тодор Момчилов за „златния век“ на кърджалийската самодейност и за нашенския „Холивуд“ насред Родопите. А за да се убедим всички в необикновената обикновеност на бате Тошо, както го наричат много кърджалийци, нека кажем няколко думи за него.

Тодор Момчилов е дългогодишен деятел на културата в Кърджали. Той е една истинска легенда за самодейността в региона и главен художествен ръководител на първия танцов състав към Дома на културата в Кърджали, който ръководи в продължение на цели 43 години. Неслучайно може да се нарече колекционер на успехи. Има признат 57-годишен стаж. Участвал е във всички национални танцови фестивали и конкурси и в много международни турнета. Спечелил е безброй първи награди. Освен като хореограф, се изявява и като изпълнител в драма, естрада, хорово пеене, като музикант, че даже и като автор на прочувствени стихове, възпяващи родната му Гледка и нашенското хоро. Сега е на 80 години. Носител е на званието Заслужил деятел на културата, на орден “Св. Св. Кирил и Методий” първа степен и хореограф първа категория. През 2013 г. е удостоен с “Почетен знак – Герб на община Кърджали” – златен.
Особено горд е обаче с титлата си „бате Тошо“. Обича сладкодумно да разказва за „онези времена“, но това за него не са просто „спомени“, а истински преживяно.
Разказът му за зараждането и възхода на културата в нашия град намери истинско потвърждение в подредените по рафтовете на шкафовете партитури и вокални сборници на оперети, изпълнявани някога, и в снимките по стените от дните на онази слава, в залата на Оперетата, където се срещнахме с Тодор Момчилов…

Аз съм

Факсимилета от статии, отразяващи участията на кърджалийския състав в Италия и Тунис

Факсимилета от статии, отразяващи участията на кърджалийския състав в Италия и Тунис

ЕДИН ОБИКНОВЕН ЧОВЕК ОТ ГЛЕДКА

и съм горд с това! Започна той, а после сладкодумно заразказва за историята на рода си. Потомък е на тракийци, македонци и родопчани, а коренът му бил чак от Кушланли (днес Ксилагани) в Западна Тракия. Най-ранните му детски спомени са свързани с биволите на баща му, които пасял, и с работата му в краварника край Глухар. По време на мобилизацията за Втората световна война щабът на военните бил в тяхната къща в Гледка.

Тежки години били – мизерия, глад, нищета и абсолютна необразованост. Положението било много тежко за всички етноси в региона. Въпреки суровите времена, още през 30-те и 40-те години на миналия век Читалище „Родопски фар“ в Гледка, което било средище на тракийците, започва да се оформя като

КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

в който кипял живот. По онова време този днешен кърджалийски квартал е самостоятелно село и център на община с 25 села около него – всички села и махали между Островица, Джебел и Ленище. Ключов момент за напредъка на региона било откриването на рудниците и построяването на ГОРУБСО. Тогава в Кърджали се заселват миньори, леяри, шофьори, строители, инженери, учители. Започнали да се строят пътища, административни и жилищни сгради, закипява живот и идва цивилизацията.
Това била

ЗОРАТА НА ИЗГРЯВАЩИЯ „ЗЛАТЕН ВЕК“

В Читалище „Родопски фар“ всеки ден се събирали музиканти, танцьори, певци от всички села в околността – всеки с песните си, с танците и празниците си…
Един ден тропали хора на сцената на някогашното лятно кино срещу старата гимназия на ул. „Републиканска“ в Кърджали. Изнесохме един голям концерт, тропнахме едно хоро и… подът на сцената се продъни, спомня си бате Тошо. Тогава, след един митинг, единодушно всички

Спомени от отминалата слава, запечатани във фотоси

Спомени от отминалата слава, запечатани във фотоси

присъстващи решили, че трябва да има единен институт за култура и просвета – център, който да събере всички състави заедно.
Годината е 1949-та, когато започва изграждането на днешния Дом на културата абсолютно на бригадирски начала. Като младеж по това време Тодор Момчилов също участвал с труда си в градежа. Особено ярко си спомня откриването на Дома през 1952 г. Получил награда от Вълко Червенков за най-младия и най-жизнения сред младото бригадирско движение. Наградата се състояла от грамота, купон за костюм и радиоапарат. Какво вълнение било, че ще има костюм! Заради немотията обаче се наложило от плата да ушият панталон и за брат му. Така и двамата се снабдили с тричетвърти панталони…
И ето, разтваря врати новият културен институт в Кърджали. Първият Дом на културата в България. Вторият бил построен след 4 години в Перник.
И настъпва

РАЗЦВЕТ НА САМОДЕЙНОСТТА

Първите основоположници на школите са Тодор Момчилов, Гинчо Янев, Иван Николов, Тони Стоев, Яни Вълчев и Милчо Сиванов. Към тях се присъединяват и момичетата от „Родопски фар“ – Цвета Величкова, Стойка Сарафова, Петкана Николова, Недялка Кирякова и Сийка Влайкова. От тези хора излизат основателите на другите колективи във вече работещия Дом на културата – драматичния, оперетата, музикалната школа, класическите танци.
Още от онези далечни години Тодор Момчилов дълбоко се свързва с танцовия ансамбъл на Кърджали.
През 1967 г. два танцови състава (детски и голям) участват в Първия национален фестивал на танцовото изкуство. Тогава малките печелят единствения златен медал, а съставът на големите е на трето място.
От този момент няма национални фестивали, на които кърджалийските състави да не печелят златни, сребърни, бронзови медали. Отличени са със званието „Представителни“ за български народни танци и танци на народите. Това означава, че постиженията им са на професионално ниво и могат да концертират в чужбина. Лауреати са на всички наши и международни конкурси – все първенци, все наградени. Носители са на орден „Кирил и Методий“. Навсякъде били желани и канени. Обхождат много страни – Виена, Алжир, Тунис, Мароко, Италия, в Турция през ден… Къде ли не са били! По-лесно е да се каже къде не са представяли България!
В оперетата пък какво беше: „Айка“, „Царицата на чардаша“, „Българи от старо време“, „Розмари“… Всичко това съм го преживял, въздъхва Тодор Момчилов.
Но днес

ТОВА ВЕЧЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИГРАЕ

защото няма кой да го играе, няма кой да го пее, няма кой да го свири. За това не съм добре. Преживявам всичко това и боледувам, споделя той и гледа към шкафа с подредените върху рафтовете партитури и сборници…
От тук произлезли големи оперетни изпълнители: Сийка Влайкова – най хубавият оперетен глас,

Част от партитурите и сборниците с вокали на някогашните оперети, които са били на сцената в Дома на културата

Част от партитурите и сборниците с вокали на някогашните оперети, които са били на сцената в Дома на културата

Магда Сребренова, Мата и Ирина, братя Попчеви, Мери Божилова в балета. Какви танци! А какви носии имало!
Ако разтворим сега гардеробната, можем да раздадем на целия град – осетински, руски, фолклорни, за оперетата… Всичко това е минало „през ръцете ми“, спомня си Тодор Момчилов. Не, не е получавал заплащане. Работел в ГОРУБСО, по-късно в ОЦЗ. Всички самодейци идвали за дълги и уморителни репетиции в Дома на културата след работа. И целият този труд бил заради публиката. Тя пък била огромна и ентусиазирана.
Днес

ВСИЧКО Е ПРОМЕНЕНО

По-рано имало много пиана, преподаватели, ученици, зали за репетиции. Децата на Кърджали идвали, ставали танцьори, музиканти, артисти. Ние бяхме стигнали до върха, казва бате Тошо. По тази причина в Кърджали се провел Петият Международен фестивал на фолклорните танци. От цяла България и от цял свят идвали гости и изпълнители. А и кърджлийци ходели. Не случайно първият състав, който заминал за Австрия още по времето на „Желязната завеса“, бил нашият. Във Виена спечелили първо място, после им предоставили зала, в която да изнасят концерти пред тамошните големци.

ДЕМОКРАЦИЯ НЯМА

Това е нещо, което е нищо. Радвам се на успехите на фолклорния състав днес! Те всички са мои възпитаници. Но вече онзи културен живот го няма. Днес не се ценят и не се уважават изкуството, културата и просветата. Хората са отчуждени. Някога ние не играехме просто хора, ние създавахме събития, кипеше бурен духовен живот. Имахме всичко – танци на народите, балет, оперета, симфоничен оркестър, духовност, култура… За съжаление, това вече го няма. Затова боледувам!, казва Тодор Момчилов.

Божидара АНГЕЛОВА

Снимки: Божидара АНГЕЛОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *