Иван Кръстев: Емил Тодоров запали искрата на водната топка в Кърджали В рубриката "100 години спорт в Кърджали" ви срещаме с треньора в Спортен клуб по водна топка "Арда 2008" 

 През 2019-та спортната общественост ще отбележи 100 години от началото на организираното физкултурно и спортно движение в Кърджали. В поредицата „100 години спорт в Кърджали“ ви срещаме с ветерани на спорта и спортни деятели.

 

 

Този път наш гост е Иван Кръстев, треньор в Спортен клуб по водна топка „Арда 2008“

 

Въпросите зададе Валентина ИВАНОВА  

-Тази година ще отбележим 50 години от създаването на първия клуб по водна топка в Кърджали и от тогава до днес това е любим спорт в нашия град. Как той се превърна в традиционен?

-То се знае кой е човекът, открил водната топка за кърджалийци. Това е Емил Тодоров. Доколкото аз знам, изпращат съпругата на Емил да работи като учителка по разпределение в Кърджали. Той идва с нея. Към онзи момент Емил Тодоров е играл водна топка и я познава много добре. Опитното му око вижда, че има почва за развитие в Кърджали. Започва от нулата и успява да създаде едни гарнитури, които години наред жънат успехи в родното първенство, а и в турнири в чужбина.

-Вероятно наличието на открит и покрит басейн е било важно за развитието на водната топка, но и отношението към спорта е било различно. Защо младите хора са се насочвали към този нов за Кърджали спорт?

-Само най-решителните тогава се насочваха към водната топка, защото беше напълно непозната за всички. Повечето предпочитаха волейбола, футбола, щангите, борбата, традиционните за региона спортове. Емил Тодоров направи един голям пробив. Вижте, водна топка днес има в София, Русе, Варна, Бургас, Враца и Кърджали. Само шест са градовете в България, които развиват успешно този спорт. Това е нещо много ценно. С течение на годините любовта към водната топка се увеличава.

Периодът 1989 – 1993 година е най-успешен за „Арда“. Тогава дори провеждахме градско първенство. Във всяко едно училище имаше достатъчно деца, които да сформират отбор. В клуба имаше по три отбора в една и съща възраст. Подавахме молби във федерацията, за да допуснат два отбора от Кърджали на републиканските шампионати. Станахме фактор в този спорт в България. И сега, ако покритият басейн работи и имаме целогодишна подготовка, пак можем да сме сред най-добрите. В момента имаме методиката, имаме желание за работа, имаме мотивирани да тренират деца. Единственият проблем, който дълги години ни мъчеше, бе липсата на покрита спортна база, дано сме го решили вече.

-Кои са най-изявени ватерполисти по времето, когато Вие сте бил състезател в „Арда“?

-Аз бях от третото поколение и играх заедно с Тургай Ахмедов, Васил Делчев, Петър Йонов, Юри Митев, Наско Касабов, Сотир Петков, Николай Станков и други. През 1991, 1992 и 1993 година, когато и покритият басейн работеше пълноценно, имахме и най-големите успехи за кърджалийската водна топка – няколко шампионски титли, сребърни и бронзови медали.

-Ползвате ли днес като треньор нещо от методиката на Емил Тодоров?

-Водната топка е съвсем различна от онази, която се играеше навремето. Самият начин на игра се промени, съдийството се промени. Реално погледнато, основата на самата подготовка е една и съща. Подготовката, която Емил Тодоров ни налагаше като треньор, си остана при нас като опит и основа. Ние я познаваме като състезатели и сега като треньори я доразвиваме, като я обогатяваме с новостите в европейската и световната водна топка.

Спортът е много динамичен, непрекъснато се променя, ние сме длъжни да сме в крак. Най-важното, което Емил Тодоров ни даде, е искрата за този спорт. Ако той не беше дошъл в Кърджали, не се знае как биха са развили нещата. Аз самият тренирах футбол и съвсем случайно се записах при Емил Тодоров. После станах състезател, а днес съм треньор и ръководя клуба, който продължава добрата традиция. Водната топка стана моя съдба и мой живот.

-Днес има ли голям интерес към Вашия спорт сред подрастващите? Как успявате да ги привлечете на басейна?

-Работя и с децата, и с родителите. Опитвам се да им обясня, че това, което правят, е много важно и трябва да продължават, да са постоянни. Вероятно ми вярват, тъй като имаме много деца. В клуба ние работим с обучителни групи по плуване и след това започваме да ги готвим за гарнитурите по водна топка. Двама треньори сме – аз и Величко Карабоюков, а Даниела Топузлиева е инструктор по плуване. Тя се занимава с обучението по плуване, а ние с Карабоюков работим за високо спортно майсторство.

-Какви възрастови групи поддържате в момента във вашия клуб?

-В периода 2010 – 2014 година, въпреки че нямахме покрит басейн, имахме отбори във всички възрастови групи: при децата, момчета, юноши младша, юноши старша възраст, девойки, жени и мъже. Колегите ми от другите клубове в страната се чудеха как без покрит басейн, без целогодишна подготовка успяваме да поддържаме всички гарнитури.

Впоследствие ни удари финансовата криза, загубихме фирмите-спонсори. Останаха само община Кърджали и Министерството на младежта и спорта, които ни помагат. Започнахме да получаваме по-малко средства и това ни накара да се лишим от по-големите възрасти, т.е. жени, мъже, юноши старша възраст, даже и юноши младша възраст. Решихме да работим с най-малките деца, подрастващите. Те са бъдещето на този спорт. В момента имаме момчета 13-годишни, 15-годишни и 17-годишни, както и девойки  на 17 години, работим с четири гарнитури. Ако покритият басейн в Кърджали функционира нормално, ако имаме пълноценна целогодишна подготовка, смятаме  догодина да включим мъже и жени в подготовката. Освен това юношите младша следващата година ще преминат в старша възраст, така че ще можем отново да обособим отбори във всички възрасти. Хубаво е да има и по-големи състезатели, за да виждат малките какво правят  батковците и да се стремят да попаднат при тях.

-Достатъчно ли е финансирането, което получавате от бюджета на община Кърджали? Не търсите ли спонсор, както правят в други клубове?

-Ние работим здраво, искаме да върнем старото ниво на водната топка в Кърджали, даже да го подобрим. Основното ни финансиране е от общината. Напоследък не го получаваме редовно, но общо взето разчитаме на тези средства. Имаме и две-три фирми, които ни подкрепят инцидентно. Благодарение на тях успяхме да осигурим екипи, топки, очила, шапки, бански. Генерален спонсор все не успяваме да привлечем, макар да сме правили много опити.

Искаме да осигурим по-добро финансиране, за да можем да обезпечим повече участия в турнири и първенства, което е от решаващо значение за състезателите. Получаваме много покани от клубове в страната и в Турция, и в Гърция, и в Македония, но, за жалост, не успяваме да отидем. Както ние организираме всяко лято турнир за Купа „Дружба“ в Кърджали, така и колеги правят различни състезания и ни канят. Моята визия за развитие на клуба е децата да участват не само в държавните първенства, а и в различни международни турнири, за да се обогатяват и усъвършенстват.

-От колко години сте треньор? Какви са най-добрите Ви резултати?

-Започнах през 2002 година, имах едно прекъсване от 4 години или общо може да се каже, че близо 13 години съм треньор и то все в Кърджали. Когато започнахме да работим под името „Арда 2008“, още през първата година при юношите старша възраст станахме бронзови медалисти в републиканския шампионат. През 2010 и 2011 година, две поредни години станахме шампиони при девойките, жените 2 – 3 пъти станаха бронзови медалисти. После поизостанахме, тъй като  покритият басейн затвори, а водната топка се развива бързо и няма как без плувна подготовка да успяваш, да поддържаш ниво. През летните месеци, когато тренираме двуразово, реализираме победи над отбори, които през зимата са ни побеждавали с 10 гола разлика.

-Какви цели си поставяте? За какво готвите Вашите състезатели?

Имаме отбор от 16 деца на 11 години. Миналата година ги учехме да плуват, сега вече са доста хубав отбор. Целта ми е да ги запазя като състав и ако базата ни позволи, да водим добра подготовка, до година – две ще можем да претендираме за медали. Готвя ги да станат републикански шампиони. По време на тренировка с Величко Карабоюков не четем вестници, а работим здраво.

1 отговор

  1. Светльо каза:

    И кои бяха в тези добри години?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *