Хубен Черкелов: Изкуството помага на хората да се чувстват по-добре. Целта на изкуството е да подкрепи хората да им мине денят по-добре, смята художникът

ХУБЕН ЧЕРКЕЛОВ е роден в Кърджали. Живее в Ню Йорк от 2000 година. Завършва Художествената гимназия в Казанлък и Художествената академия в София. В средата на 90-те години на миналия век е активен участник в артистичния кръг „XXL“, организиран около едноименната галерия в София. След преместването си в САЩ става популярен с картините със сюжети от банкноти и монети. Негови творби са представени в Музея „Бронкс“ в Ню Йорк, Музея „Броган“ във Флорида, на 54-ото Биенале във Венеция, както и в други галерии в Ню Йорк, Бостън и Шарлът. В края на февруари 2019 година откри в София изложба, озаглавена „Светът е твой“. Тя може да бъде разгледана до края на месец март.

Въпросите зададе Валентина ИВАНОВА

– След миналогодишните ти две изложби, открити през февруари в столицата, този февруари си отново в родината. Кое те връща пак в София – искаш и българите да те познават като автор или искаш да промениш арт пространството в България?

– Май и двете. Може много да се направи в художествения живот в България, по-специално в София. Нещата, според мен, не са никак добре. И това е така от години. От нас, художниците, зависи да се направят промени. Миналата година правих изложби в държавни музеи – в Софийски арсенал и в Националния археологически музей. Сега излагам в частна галерия, където публиката е съвсем различна.

– Озаглавил си тазгодишната си изложба „Светът е твой“. Какво искаш да кажеш с нея – че живеем в един глобален свят и няма голяма разлика между твоята традиционна публика в Ню Йорк и, примерно, българската публика, която в момента е ангажирана с твоята изложба?

– Искам да кажа, че изкуството е достъпно, че то е навсякъде, че вече живеем, за добро или за лошо, в един глобализиран свят. Вече много хора пътуват, виждат различни неща. Художниците, на свой ред, също пътуваме, показваме произведения на изкуството пред различна публика. Светът принадлежи на човека, на публиката. Това, което изкуството прави, е да подпомага хората да се чувстват по-добре. Изкуството, което ние познаваме от 2000 години, то не може да решава големи проблеми, не може да лекува слепота или СПИН. Целта на изкуството е съвсем друга – да подкрепи хората да им мине денят, седмицата, годината по-леко, по-добре. От тази гледна точка всичко в моята изложба е обърнато към публиката, към хората.

– От много години се вълнуваш от банкнотите и монетите като изображения. Кажи как се събуди у теб този интерес?

– В началото, когато пристигнах в САЩ, нямаше още клетъчни телефони и компютри, комуникацията беше далеч по-трудна. За да се обадя на мои роднини и приятели в България, ползвах улични телефони. Трябваше да имам много монети от 25 цента, защото за един нормален телефонен разговор са нужни доста. Тогава забелязах, че американците имат най-различни символи от различни щати на своите монети. Не бяха унифицирани и ми станалюбопитно защо и как са решили даден образ да бъде върху точно определена монета. И така започнах. За мене образите върху банкноти и върху монети са символи на комуникация.

– Правиш едни огромни проучвания на исторически периоди и на личности, фигуриращи върху банкноти, преди да ги изкараш от банкнотите и да ги пресъздадеш в твоите работи. Не е ли много трудоемка тази работа?

– Трудоемко е. Но професията на художник, която аз упражнявам, ми дава възможност и щастие да съчетавам много различни дисциплини – и философия, и история, и живопис, и история на изкуството. За мен е приятна работа, макар отстрани да изглежда много.

– Какво точно включва настоящата ти изложба, да знаят нашите съграждани какво ги очаква, ако решат да прескочат до София, за да я видят?

– Показал съм голямо форматни работи, които показах на Венецианското биенале през 2011 година. Заради размера, досега не бяха показвани. Някои са 3 х 2,5 метра. Имам и съвсем малки неща и нови работи, които съм завършил тази година. Може да се каже, че изложбата е един обзор на това, което съм правил. Публиката може да очаква една разнообразна експозиция, която отразява живота и времето в най-различни периода. Някои от банкнотите са от 19 век, други – от 21 век, от Джокондата до Батман, един поглед върху света и историята през последните векове. Изложбата е на много лесно и комуникативно място, близо до храма „Свети Александър Невски“ и Националната библиотека, на улица „Оборище“. Хубавото е, че е отворена и в събота, и в неделя.

– А има ли и българска следа?

– Разбира се, има и работи по български банкноти, например Мадарският конник в размер 1,80 х 1,80 метра, Боянската църква и други.

– Как се прие „Светът е твой“ от софийската публиката, вече имаш впечатления от първите дни?

– На откриването дойдоха много мои приятели и колеги и хора, които са ме подкрепяли през годините. Много приятно беше присъствието на млади хора, които не са ме познавали от предишни години – ученици от Художествената гимназия, от училището по приложни изкуства, както и студенти. Имам пъстра публика, това ме радва.

– Готова ли е българската публика за такова модерноизкуство като твоето?

– Затова идвам всяка година, за да я подготвя /смее се/. Има едни стари социалистически кадри. Те се държат по един и същи начин през последните 40 години, ограничавайки показването на подобно изкуство. Но вече има и млади ценители, и колекционери. Аз се чувствам длъжен пред тях, те са моята публика.

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *