Николай Волев и Кристина Топалова: Срамното и порочното не е в нашата физика, а в нашия ум Социалната отговорност на изкуството и на артиста е много голяма в борбата срещу манипулативните посегателства над свободата ни, смятат режисьорът и актрисата

Ден преди Деня на театъра в кърджалийския театър ще бъде показан моноспектакълът  „Сексът – начин на употреба”, представящ един нестандартен поглед върху най-интимната част от живота ни през призмата на хумора. Но как се стига до това силно интригуващо събитие?

От една „случайна” среща на прочутия наш режисьор на филмите „Господин за един ден”, „Двойникът”, „Да обичаш на инат“,  „Маргарит и Маргарита“ – Николай Волев с наскоро завършилата  специалността “Актьорство за куклен театър” в НАТФИЗ – кърджалийката Кристина Топалова – се ражда един удивителен като взаимно допълващи се визии за изкуството тандем. Познатият като откривател на млади таланти режисьор, веднага вижда в Кристина най-голямото си откритие до този момент. И дори без да познава нейни роли, той преценява веднага, че точно тя ще изиграе пиесата за най-интимната ни човешка същност – „Сексът – начин на употреба“. Че ще покаже с особена чувствителност и богата интрпретативност всички онези страни, заложени в брилянтната комедия-монолог, изградена по текста на драматурга Дарио Фо, съпругата му – актрисата Франка Раме и по книгата на сина им Якопо Фо  – „Дзен и изкуството да правим секс”.  Близо 13 години Волев търси подходящата изпълнителка на тази роля, но никоя наша известни актриса не посмява да рискува с нея.  Вероятно, защото ролята си е чакала Кристина Топалова от Кърджали, която се  потапя изцяло в нейните 27 превъплъщения, изгражда ги с многобагрието на душата си, със своята непосредствена естественост и искреност, за да изригне един чудесен фойерверк от бурно веселие и светла тъга, от майсторско преплитане между слово, песен и танц. Така творческият тандем дочаква своя звезден час, за негова и наша радост. И точно за това разговарям с тези наши двама  творци.

-Здравейте! Много е радващо, че в една среща между мъдростта и младостта във ваше лице са изкристализирали едни от най-важните цели на изкуството – да разширява границите на познанието и с много дързост да прониква отвъд общоприетото, отвъд шаблона и етикирането, осъждането… А вие самите, сигурно, се радвате още повече от вървенето в тази посока?…

Николай Волев: И аз се радвам много, че творческата връзка между младостта на моя дух и мъдростта на Кристина даде живот на тази прекрасна рожба, наречена „Сексът – начин на употреба“. Когато споделих идеята си да поверя всичките 27 роли в пиесата на една никому неизвестна абсолвентка от НАТФИЗ, хората около мен бяха стъписани. В очите им неприкрито се четеше изумлението от абсурдността на идеята ми. Но пък е казано: „За да постигнеш невъзможното, трябва да опиташ абсурдното.” Това и направих. Кристина прие предизвикателството и последваха три незабравими месеца на неземно удоволствие от ежедневните ни многочасови репетиции.

Кристина Топалова: Разбира се. Търсенията ни през цялото време на репетициите бяха в тази посока. Самата пиеса носи тези проблеми и се бори с тях. Със средствата на комедията.

– Доброто изкуство разбулва или още повече потапя докосналите се до него в тайната на живота, човека, на любовта, на жената? Както Дзен иска да потопи всеки в необятните му дълбини на индивидуално проникване в тях?

Н.Волев: Ами, аз не съм изкуствовед и затова не бих могъл да дам някакъв смислен отговор на този въпрос.

К.Топалова: Всъщност, това са главните герои в пиесата – животът, любовта, жената, но и мъжът. И всички те са в хармония. И изкуството, и Дзен, и много други неща от живота, ни карат да се замислим, да търсим отговорите и да ги намираме.

– Можем ли да си представим днес света без изключително дързостната „жертвеност” в името на Вечността на Ева, която „откъсна” червената ябълка на най-градивната полова енергия и отвори пътя към богоподобието на човека?

 

Н.Волев: Според мен човечеството би трябвало да е вечно благодарно на Ева заради смелостта й да пренебрегне Божията заповед, подкокоросвайки Адам да вкусят от Забранения плод.

К.Топалова: Можем да си го представим, но той няма да е като днешния.

Нали, щом като материята ни е замислена от Твореца по най-сполучливия начин, за да съхрани Живеца на Духа, нищо в нея не е порочно? И щом като в нейната благодатна „почва” изкласяват най-сладостните и благодатни плодове на оживяващата материята любов?

Н.Волев: Вярвам, че в половите ни органи няма нищо срамно и порочно. То се крие на друго място – в нашия разум. И ако човекът е единственото разумно създание в природата, жална й майка на тази природа.

К.Топалова: Всичко е въпрос на възприятия. А те се оформят от наблюдения, съждения, примери. Със  „Сексът – начин на употреба“ ние се опитваме да дадем един малко по-различен идеен поглед. Така, а не чрез дидактика, той по-лесно достига до публиката.

 – А щом като източните философии ни подтикват да се ползваме от духа на всяка материя, която на дълбочинно ниво е чисто съзнание, тогава и изкуството може да направи това, нали?

Н.Волев: Източните философии заемат специално място в нашия спектакъл. Както казва главната героиня, Актрисата: „Таоистите в древен Китай, също като индийците от тантрическата школа от векове знаят, че сексуалното удоволствие разтоварва психиката от безспокойства, страхове, притеснения и тревоги. Прави ни по-малко агресивни и по-толерантни. Дзен ни учи да освобождаваме духа си чрез изпълнени с любов прегръдки и ласки. Да забравим ежедневните си грижи и да се концентрираме върху онова, което правим в момента. И най-вече да се отдаваме на чувствата, вместо непрекъснато да мислим.”

К.Топалова: Изкуството през вековете е имало голямо влияние върху отделния човек и обществото като цяло. Вярвам, че все още е така. Затова социалната отговорност на артиста е много голяма.

– А вкараната от пуританите заблуда в представите ни за секса, че в него няма духовност, всъщност, е нанесла повече от всичко друго доста психични изкривявания и травми, нали?

Н.Волев: Напълно съм съгласен, че пуританите, както и всички останали „моралисти”, са нанесли през вековете непоправими щети на човешкото съзнание. И продължават да го правят.

К.Топалова: Когато един човек изпитва чувство за вина, той много лесно се манипулира. Това е била целта. А какво по-естествено от секса и любовта?

– Сигурно сте съгласни и с това, че в граничните състояния на живота и на изкуството е най-интересното място  на пречистване, на голяма вътрешна работа, самоопределяне, избор, на претегляне…

Н.Волев: Аз съм съгласен, Кристина да каже за себе си.

К.Топалова: Абсолютно. Неведнъж ми се е случвало някое представление, песен, стих, картина да ме насочи на някъде, да ме свали на земята или да ме извиси в облаците. Зависи от какво имам нужда в дадения момент.

– Там ли сме най-истински и най-свободни – между болката и радостта, между лудостта и адекватността, между ангелското и дяволското, между обятието и разпятието, между смешното и тъжното, между човешкото и божественото?

Н.Волев: Не зная къде сме най-истински, но по волята на съдбата си, се люшкам между тези крайности откакто съм се пръкнал.

К.Топалова: Изкуството е много субективно. Свободата също. Но е от голямо значение да търсим възможности да говорим открито за нея, за интимните си неволи и питания.

– Древните ни предци са оставили тук на Перперикон стилизирано изображение на Свещената майка Умай – символ на равновесието в момента на оплождането, изобразено като среща на два триъгълника -небесния и земния. Но тогава се е оценявал подобаващо и духовния аспект на това сливане…

Н.Волев: О, това е нещо, което узнавам в момента, а аз съм ненаситен да научавам нови неща. Благодаря.

К.Топалова: Вероятно, това и днес се цени, но не достатъчно.

Но с или без пуританите, щом се е изпълнило времето, все пак, ще настъпи равновесието между половете. А то ще стане с помощта и на новото отношение към любовта и секса, както са смятали авторите на текста на пиесата…

Н.Волев: Неравенството между мъжа и жената е едно от най-срамните петна в човешката история. Моето скромно мнение е, че жените превъзхождат мъжете почти във всичко. Има обаче една безспорна област на мъжкото превъзходство – насилието.

К.Топалова: Според Якопо Фо, Франка Раме и Дарио Фо, тайната за равновесието, наистина, се крие в това – сексът и любовта да вървят за ръка.

– Вярвате ли, че в новата епоха на Водолея  Светостта на Женското начало отново ще заеме полагащото му се място?

Н.Волев: Напълно невеж съм по отношение на зодиакалните знаци и затова е най-добре да замълча.

К.Топалова:  Щом това ще донесе радост и щастие – вярвам!

 

Интервюто взе: Лияна ФЕРОЛИ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache