И вяра, и лудост! Преди няколко дни проф. Константин Денев почина. Но остави в Кърджали част от себе си

 

И вяра, и малко лудост си трябваше  – да се издигне в ония бедни години паметник на Апостола в Кърджали. Нищо че тук всички обичаме Левски. И няма по-добро от това той да ни събира в името на „Чистата и Святата”.

Първият конкурс мина без победител. На втория избрахме Левски в каменния ямурлук с имената на поборниците. Автор бе  Константин Денев. Парите ги нямаше, но той запретна ръкави –  срокът бе кратък – от пролетта до Деня на Кърджали!

И почнахме набирането на средствата  –  мисия благородна, тежка, на моменти наивна и смешна. Пари нямаше. Събираха се капка по капка. А работата напредваше. Камъните – огромни мраморни блокове – бяха докарани от Югозападна България.  Константин Денев, потънал в прах и пепел, с неуморния си екип постоянно работеше. От купчината камъни трябваше да се извиси Апостола. Ние, от инициативния комитет, продължавахме обиколките си за пари. Толкова години след смъртта на Апостола нещата в България сякаш не бяха мръднали. И  бедните отделяха повече от богатите. Дори една от бизнес дамите ни метна 20 лева с думите, че тези два самосвала камъни в центъра на града повече не заслужавали!

Какво ли не чухме за нашата работа, какво ли бе чул за своята си Константин Денев, не знам, но той почивка не знаеше. Работеше вече и без пари – след време чак, когато ни помогна един благодетел, успяхме да му се отплатим. Но скулпторът успя! От двата самосвала камъни  излезе  Нашият Левски, пред който днес скланяме глава!

Преди няколко дни проф. Константин Денев почина. Но остави в Кърджали част от себе си.

Иван БУНКОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *