Вехта снимка от новия паспорт „јас на тебе минаре - ти на мене гласови“

Охрид e тревожeн.

Медиите се разшумяха.

Премиерът Зоран Заев прие делегация от града.

Причината – недоволството от възстановяването на едно минаре, бутнато преди повече от 100 години. През последните месеци то започна да се въздига все по-високо към охридското небе. За градежа му строително разрешение никой не показва (както се говори, строи се и с друговерски милиони). Минарето е било на  старата джамия „Али паша“ в самия исторически градски център, която е построена още през 1573 г. върху православния храм „Свети Никола“ и върху ранно-християнска църква от ІV век.

Повече от две години охридчани негодуват срещу проекта за издигането на 32 метровото минаре. Създадоха си и гражданско сдружение „Совест“. Писаха писма до къде ли не – до институциите в Скопие, до прокуратурата, до охридската община, до европредседателството (София 2019). Написаха и до генералния директор на ЮНЕСКО в Париж, защото Охридското езеро и природното, историческото и археологичното наследство край него  от десетилетия са под закрилата на световната оргаизация … Но когато, въпреки всичко, минарето се извиси над сами покривите на къщите им – хората не изтраяха, социалните мрежи кипнаха.

На Заев сега хич не му е лесно. Но как да спре строежа  до джамията на името на везира Али Паша, чиято вяра се изповядва от не един северно македонски гражданин? Идват предсрочни кметски избори – трябват партньорства  не само в този град …

Охрид  е тревожен.

Двете основни северно македонски партии, ВМРО-ДПМНЕ и социалдемократите, засилиха подготовката си за предсрочните избори за кмет на Охрид. на 21 април 2019 г.  Те се провеждат поради внезапната и преждевременна смърт на кмета Йован Стояноски (СДСМ), който беше градоначалник само една година и нещо.

Кой ще е бъдещият кмет? Изборът вече не е чисто политически, от него  ще зависи и дали новият градоначалник ще съумее да защити не само днешните интереси, а и дълголетното достойнство на охридските граждани. И не само на тях, а и на християнството, чийто многовековен център е бил Охрид, православният Йерусалим, както се пише в пътеводителите. В тези усложнени условия двете партии (СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ) „редят изборните карти“.

СДСМ определи за свой кандидат сегашния временен кмет и общински съветник д-р Константин Георгиевски. Млад и успешен лекар, той е собственик на частна здравна институция..

От Демократичния съюз за интеграция (ДУИ) на албанците в Македония още не са посочили свой кандидат. Или с кого ще се коалират. Вероятно това ще са социалдемократите (СДСМ) на Заев. Лидерът на ДУИ Али Ахмети изпраща в Охрид своя заместник Изет Мецити да оглави предизборния щаб на неговата партия там. Значи и за тях този избор е важен!

Няколко уважавани имена за възможните кандидати се спрягаха и от опозицията (ВМРО-ДПМНЕ). Но тези дни и тази партия разсея предположенията – определи популярния неврохирург д-р Митре Милошевски за свой кандидат за кмет.

И д-р Георгиевски и д-р Милошевски са уважавани охридски лекари и са силни кандидати на двете основни политически сили. Те ще трябва да участват на охридския терен и в една стара партийна надпревара – след дългото си управление, ВМРО-ДПМНЕ през 2017 год. загуби от социалдемократите кметския пост, а сега, след намесата на Съдбата, се отворя нов шанс за реванш.

Споразумението от Преспа, смяната на името на Републиката и поканата за членството й в НАТО промени политическия баланс. Край охридското езеро, както и в цялата прекръстена македонска държава, резултатите от местните избори през април ще са барометър и за новия северно македонски климат.

В тази обстановка, на традиционно добре наредената македонска шахматна дъска, се появи и друга фигура – Гражданският демократичен съюз (ГДУ)  Това е партията без ипотеки от миналото, съставена е от млади хора, авангард и бъдеще на Македония“ – според Михаил Трендафилов – Нанче, чиято кандидатурата издигна този Съюз. Нанче посочи, че основната причина да влезе в състезанието за кметското място е фактът, че социалдемократите (СДСМ) и партията на македонските албанци (ДУИ)  „се договориле за Охрид, во стилот „јас на тебе минаре ти на мене гласови“ и сето тоа со молчеливата согласност на ВМРО-ДПМНЕ“. Михаил Трендафилов от дълго ръководи Гражданското сдружение „Совест“ (Здружение на граѓани за заштита и афирмација на културните вредности „Совест“-Охрид) и организира противодействието на местните хора срещу издигането на Минарето, изчезнало от охридския пейзаж преди повече от век.

„СОВЕСТ“ предлага нещо разумно, реално и модерно – нека да се извърши пълна реставрация на старата джамия, но  в Охрид  от веки веков се уважава археологичното богатство и считат,  че обектът  не  трябва да е молитвен дом на едно вероизповедание, а  да бъде обявен за Мемориален център на цивилизациите. Това е болната тема на охридчани, с която те искат да се ангажира и премиерът  Зоран Заев. А не да стане като в Истанбул – величествената „Света София“ от музей  отново да  превърнат в джамия.

След Преспанското езеро и  край Охридското, очевидно, има нещо ново – наред с традиционните партии, за горещия кметски стол ще се състезава и един представител на гражданската воля на охридчани.    Дали, обаче, бъдещият градоначалник, от която и квота да е, ще позволи плътната сянка на новото Минаре да затули вековния чинар в центъра на Охрид? Това проблем ли е и за премиера Заев?

Дали ще е по техните сили?

Или в новия европейски паспорт на Република Северна Македония, може би, ще лепнат снимката на Минарето.

И то за цената на един светски мандат.

Не вярвам – все пак не сме нито 1573-та, нито 1913 година.

   Стефан ВЕЛЕВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache