Поетичната книга „Любов до синьо“ представят в Кърджали Читатели от цялата страна срещат любовта в поезията и прозата на Добромир Банев

След забележителната премиера на „Любов до синьо“ (издателство „Персей“) в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ преди месец и половина книгата вече почти изчерпва тиража си. Рядко в днешно време мерената реч привлича такъв интерес у нас, но Добромир Банев е не просто утвърдено име в съвременната ни литература, той е обичан поет. Това обяснява и жаждата на хората за словото му.

„Любов до синьо“ започна своето пътешествие към читателите из страната. Първите два града, в които книгата беше представена, са Пирдоп и Сопот. През април авторът ще гостува в Хасково, Кърджали и Ловеч, а след това предстоят срещи с почитатели в много от крайморските ни градове.

Не спира интересът и към предишната книга на писателя – сборникът с лирическа проза „Аз съм в другото такси“ (също на издателство „Персей“). Тя претърпя три тиража, затова също е част от литературното пътешествие на Добромир Банев.

„Аз съм щастлив човек. Да си толкова обичан, е преди всичко отговорност. Затова се старая на всеки да обърна нужното внимание. Благодарността в очите на читателите е най-голямата награда за мен“, споделя Банев.

Представяме ви едно стихотворение от „Любов до синьо“:

 

Объркан като трилър е светът.

„Любов“ е тухличка в игра на „Лего“.

Излиза пасиансът всеки път –

като в роман

тя предпочита него.

 

Животът е шампанско и сълзи,

и ягоди, и хрупкави череши…

Като в картина е неотразим –

„мечта“ е еманация на „беше“.

 

Дъждът вали. Но само пролетта

на прага на пристигащото лято

разбира: тихо плаче любовта…

„Обичам те“ се пише,

всъщност,

слято.

 

Добромир Банев е любим поет, писател и публицист, в чиито творби модерните градски хора често припознават собствените си емоции и преживявания. Роден е на 30.01.1969 г. в гр. Ловеч. Завършил е право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. „Любов до синьо“ е седмата му книга след „Еднакво различни“ (2011), „Абсурдни времена“ (в съавторство с Маргарита Петкова, 2013), „Абсурдни времена 2“ (в съавторство с Маргарита Петкова, 2014), „В понеделник ще е късно (2014), „Зад огледалото“ (заедно с Маргарита Петкова, 2016) и „Аз съм в другото такси“ (2017).

Когато се разминаваме с хората в живота си, ние разпознаваме собствените си лица. Понякога, колкото по-бързо вървим един към друг, толкова повече се отдалечаваме. Любовта е синя като небето, непредвидима като море, неудържима като болка, неустоима като цвета на очите, които я обещават. И ние всички до един се надяваме да станем нейни избраници.

Любовта е в бистрото отсреща, в клоните на есенните дървета, в неподправената прелест на снега, в разцъфтелите поляни и лятното слънце, което знае да обича безусловно. Докато сезоните се сменят, ние съществуваме в безвремието на града, където една малка стая пази тайните на нашите целувки. Далеч от суетата, ние се обичаме до припадък, а най-малкото съмнение в чувствата на другия ни завръщат с още по-голяма сила към същата тази любов, защото да си отдаден някому, е изпитание, което си струва да бъде преживяно.

За това става дума в „Любов до синьо“. Книга, изпълнена с надежда и увереност, че най-доброто винаги предстои. Добромир Банев не дава рецепти за това как да обичаме. Той само ни припомня кои сме, за да продължим уверено напред, уповавайки се на любовта във всичките ѝ измерения и форми. До сетен дъх.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *