Добромир Банев: Ако познаем любовта докрай, тогава заради какво ще живеем?   Срещата с автора на стихосбирката „Любов до синьо” ще бъде днес от 17.30 ч. в читалня „Изкуство” на кърджалийската Регионална библиотека

И радостта, и тъгата в нея, могат да се окажат градивни и вдъхновяващи

На 17 април от 17.30 ч. в читалня „Изкуство” на кърджалийската Регионална библиотека ще гостува с новата си книга „Любов до синьо” поетът-прозаик Добромир Банев. Той е роден през 1969 г. в град Ловеч. Завършва право в СУ „Свети Климент Охридски“ (1993). Пише за периодичния печат и електронните медии. Автор е на книгите: „Еднакво различни“; „Абсурдни времена – 1 и 2“, в съавторство с поетесата Маргарита Петкова; „В понеделник ще е късно“;„Зад огледалото“, включваща 33 негови и 33 стихотворения на Маргарита Петкова; „Аз съм в другото такси“. А в началото на тази година, за 50-годишнината си издава „Любов до синьо” с над 60 лирични откровения – вид равносметка за неговия живот.

– Г-н Банев, умишлено ли  краските на новата ви книга „Любов до синьо” са преобладаващо тъмно сини?Значи ли това, че небето на любовта доста често се свъсва?

-Като всяко нещо, и любовта има своите две страни – светлата и тъмната, добрата и лошата, червената и синята. Понякога обичаме до тъмно синьо, без да си даваме сметка, че нараняваме другия. Книгата е откровена, затова не спестявам нищо от истината. Тя е за любовта такава, каквато е.

– А, може би, трепетът-тръпка любов доста пъти води и до вцепенение, до претръпване, до прегаряне, до непредсказуемост?

– Да, тя винаги е на крачка пред нас. Дори когато си мислим, че я познаваме добре, тя ни изненадва след следващия ъгъл. Но пък точно това я прави несравнима и толкова желана.  Нека прегаряме от любов, така, в крайна сметка, се чувстваме истински живи.

– Някои смятат, че и тя, както и цялата ни реалност, е само израз на нашата представа-проекция и най-вече описанието ни за нея?

– Така е. В противен случай, нямаше да я възпяваме в стихове и песни. Ако познаем любовта докрай, заради какво ще живеем? Всеки я търси в думите, в нотите, в красивите гледки, които природата тъй щедро раздава. Любовта е съзерцание, вглъбяване и в себе си, когато искаш най-пълно да я представиш на останалия свят.

– И, все пак, истинската същност на това духовно измерение – любовта, си остава  неведома, непознаваема, неизречима?

– Нещо такова. Но и изискваща безпределност, защото знае как да борави с чувствата и емоциите ни.

– Вероятно, за да я оставим да си бъде, каквато е, не трябва да я ограничаваме в несвобода, в обсебване, в обусловеност… Така, сигурно, ще може и да ни даде много повече, отколкото си представяме?

– Вие го формулирахте вместо мен. Любовта е свобода. Опиташ ли се да обсебиш човека до себе си, вече си го загубил.

– Но пък, от друга страна, тъкмо самопричинената ни болка в нейно име, ни прави истински живи? Смелост ли е да продължиш да се оживотворяваш по този начин, или липса на мъдрост?

– Самопричиняването на болка е въпрос и на избор, но най-вече на интелект. Ако не отвръщат на любовта ти, използвай я за постигането на нещо друго хубаво и градивно. Не се самосъжалявай. Мъдростта е именно в умението да впрягаме опита на успеха и разочарованието за цели, които могат да вдъхновят другите.

Интервюто взе: Лияна ФЕРОЛИ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache