Александър Симов: Тези избори не са прошка! Ритник са … 10 извода от европейските избори прави депутатът от БСП, избран в Кърджалийския избирателен район

Александър СИМОВ

1. ГЕРБ имат огромна паяжина от пропагандни промивачки на мозъци, придворни политолози, дежурни медийни шамани, но колкото и да се напъват и да надуват триумфално тромпетите резултатът няма как да бъде оприличен като мащабна победа. Разликата между БСП и ГЕРБ е 124 хиляди гласа. През 2014 година тя беше 256 801 гласа.

ГЕРБ запазва броя на депутатите си, а БСП увеличава своето представителство.

Като цяло управляващата партия печели 9 на сто от всички избиратели в страната. Това прави победата им на практика унизителна. Това не е доверие, а шамар. Вярно е – загубата тежи двойно повече при такива числа и заради това не опитвам да извинявам БСП

 

2. В тези избори партийната номенклатура на ГЕРБ водеше битка за социалното си благосъстояние. Собствениците на мезонети за първи път в своята политическа история се почувстваха реално застрашени и това си личеше по време на цялата кампания. Точно заради това Борисов пое лично юздите, за да се опита да запази политическата си мрежа единна и да не се разпадне под външния натиск. За да успеят обаче прехранените трябваше напълно да унищожат политическия смисъл на кампанията и те постигнаха тази своя цел. Хвърчаха компромати, гнусни интриги, жълтокафява кал с идеята всичко да се омаже докрай. Това е естествената среда за новата политическа олигархия и само тя им гарантира безнаказаност. БСП не успя да се изправи срещу тази пръскачка на кал. Не го казвам като оправдание. Имаме още много работа да вършим, за да ни припознаят като автентични борци срещу тази политическа кочина, която се рекламира като еврорай на земята.

 

3. БСП загуби. Това не е извод, а констатация. От гледна точка на бъдещето миналото винаги е ясно и подредено, заради това е подло и нечестно да твърдя, че е било ясно, че точно така ще се случи. Но в мига в който Националния съвет пренареди листата и мнозина другари излязоха от пленума с усещането, че почва голямото разчистване на сметки, разбрах, че сами сме си подляли вода. Тук не говоря за едно или друго присъствие в листата, въпреки, че сам се опарих от свободното даване на мнение. В една телевизия през януари споделих, че според мен Станишев не трябва да е водач на листата и ме заляха с такава помия, каквато и ГЕРБ не могат да измислят. Тогава някъде в мен се оформи предположението, че някои хора залагат в тези избори съвсем други цели, а не победата на БСП. Но въпреки това резултатът не е отчайващ. Не четете заглавията по вестниците. В точка 1 съм обяснил какво представляват медиите днес. Заглавията са удивително подмазвачески към статуквото на деня.

 

4. Всеки път след избори чувам редовната порция от стенания, че БСП е изхабена, уморена, нефункционална и изчезваща. Опасявам се, че моят анализ сочи нещо различно. Откакто съм жив слушам прокобите, че левицата всеки момент ще изчезне, а на 30-ата година от прехода БСП продължава да е основен фактор в политическият живот на страната. БСП не е идеалната, БСП е реалната левица на България. Който си мисли, че е лесно да вдъхновяваш с лява политика след толкова години сатанизация – нека да заповяда. Ама не виждам да има много кандидати. Респект на тези, които наистина се бориха. На останалите мога да кажа, че левите проекти не никнат като гъби от дъжда, не се появяват от нищото. Левицата има нужда от всеки човек с кауза, който е решен да осъществява идеали. БСП носи на гърба си голям исторически товар от грешки, самозаблуди, кадрови недоразумения и какво ли още не. Но няма как да не отбележа, че дори, когато ни се струва, че левицата ще изчезне, тя намира сили да засияе с нов живот. Тази виталност на левите низини е удивителна и в нейно име си струва човек да преглъща огорчението и да продължава напред.

 

5. В нощта на 14 февруари след отвратителен и дълъг дебат БСП взе решението да напусне парламента, защото видя как се газят основни положения в Избирателния кодекс. Нашата най-дълга и упорита битка беше за запазването на преференциите. И днес виждаме резултата – близо 40 на сто от гласувалите са ползвали преференция. В БСП процентът е даже по-висок. Тук не правя извод, а се хваля – ние бяхме единствените, които отстояваха този интерес. Оказа сме, че сме били на страната на гражданите и то от всички партии

 

6. Сега вижте преференциите в БСП – шампионите са Елена Йончева, Сергей Станишев, Велизар Енчев и Иво Христов. А ми казваха, че нямало смисъл да слагаме външни хора. Някакви гневни пророци от виртуалните пространства плюнчеха перодръжките, че не било ясно на кого е тази листа. Левите хора ясно показаха какво смятат за гражданската квота – подкрепиха я. Това е големият смисъл на преференцията – хората да се освободят от диктата на партийната централа и сами да посочат фаворитите си.

 

7. Гледайки, сега ми се струва, че БСП можеше да заложи повече на европейската тема. Няколко пъти слушах госпожа Мария Габриел. Тя беше като говорител на ЕК. Скована в параграфи и бюрократизъм. Можеше да я настъпим по големите теми за бъдещето на ЕС – там ГЕРБ не само нямат позиция, тях ги е страх да заемат такава. Иначе ще е твърде банално и невярно да хвърлим вината за загубата върху кампанията. БСП направи стройна и смислена кампания, но скандалите имаха неочакван ефект – те отвратиха хората и ги оставиха по домовете си. Признавам си в нощта на изборите и аз се гневях на това решение. Днес вече го разбирам – безвремието винаги ражда усещането за тотална безалтернативност на злото. БСП не успя да преодолее това. Може би, защото имаме още какво да променяме в себе си.

 

8. Не виждам смисъл да коментирам другите партии. Възходът на ВМРО продължава да ми е съмнителен и не виждам причини да се отказвам от своите подозрения. Още в самото начало стана ясно, че партията на Каракачанов изсмуква ефективно целия Патриотичен фронт, но резултът им продължава да предизвиква някои въпроси. Например кампанията на ВМРО беше толкова охолна по места, че хората и до днес се чешат по главите. ДПС си взеха своето. А Демократична България са ми толкова смешни, че се чудя как Холивуд още не е открил тези царе на комедията. Давам ви пример – Радан Кънев обяви, че ДеБъ са направили пробив като са взели един евродепутат. Ама те и досега си имаха един. На мястото на Светослав Малинов аз щях гневно да си тръгна от тази полупартия. Все пак го зачертаха като с гума от историята. Друг да се научи да не хваща късните самолети за Страсбург. Но това е синдрома на проститутката, която все се опитва да се продаде като девственица.

 

9. Ниската активност наистана е тревожна. Това безмълвие и нежелание да хората да отидат пред урните, докато в Европа високите залози за бъдещето увеличиха активността, показва, че у нас зрее тревожен процес. Винаги трябва да се страхуваме от безразличието на хората, защото то е симптом за зловеща криза на доверие, която може да се развихри като ураган над страната. Не мисля, че някой си дава реална сметка за дълбочината на проблема, но очевидно хората не се чувстват представени, а точно обратното – чувстват се натикани в някакво гето откъдето няма изход. Ако това продължи политическият пейзаж на страната ще се промени невъобразимо. И то не с инженерни ГМО-ота, а с реалните субекти на народния гняв. Не го казвам като пророк, то вече почти се вижда с невъоръжени очи.

 

10. Тези избори не са прошка. Ритник в топките са!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *