Вяра Петрова: Учителите заслужават веднъж годишно да показват лицата си на творци Изложбата "Другото лице на учителя" вече трета година се осъществява по идея на преподавателя от ПГИ "Алеко Константинов" Вяра Петрова

Вяра Петрова

Вече трета година учителите творци от областта показват в изложба другото си лице – това на хора, създаващи изкуство. Идеята да им се даде възможност за изява е на учителя по Български език и литература в Професионална гимназия по икономика „Алеко Константинов“ Вяра Петрова. Самата тя, освен педагог, има и нетрадиционна творческа страст – от дърво да създава интересни шедьоври в стил възрожденска резба. Решила е, че всеки неин колега, който успява да загърби шумния делник в класната стая и да обърне поглед към реалностите на изкуството, заслужава да има възможността да покаже своите творения. Така тя вече трета година с радост, с любов и с усета на естет подрежда творбите на колегите си в изложба „Другото лице на учителя“.

Лесно ли е това, трудно ли е? Защо го прави и какво я мотивира? И още за себе си, Вяра Петрова разказва пред „Нов живот“.

Разговора води Божидара АНГЕЛОВА

– За трета поредна година, редиш в изложба с произведения на колеги. Организацията не е лека. Кое те мотивира да го правиш?

–          Мотивира ме удоволствието на авторите, които участват. А то е, защото тези хора веднъж в годината споделят творбите си с обществеността на Кърджали. Веднъж годишно произведенията им виждат бял свят. А талантът е като любовта – хем ти се иска и да го скриеш, защото е нещо съкровено и лично твое, хем ти се идва да изкрещиш, че обичаш и че можеш да създаваш, да твориш. Така че, това ме мотивира. Даже и не се замислям защо, просто изпитвам огромно удоволствие да го правя.

– Ти работиш дърворезба, нали?

–          Да, аз работя дърворезба, но тази година не участвам в изложбата, защото нямах време да направя каквото и да е. Но пък удоволствието, с което подредих изложбата е абсолютно същото все едно е моя лична.

– Работата с дърворезба не е лесна техника. Как се случи, че избра точно това?

–          Учила съм в Кюстендил. Средното ми образование е със специалност дърворезба. Съвсем случайно попаднах там заради рисуването. До тогава не бях виждала длето, обаче във времето се влюбих в аромата на дърво и в звука на длетото, когато реже дървесината. Мога с часове да го правя и не усещам как минава времето-

– Кои са любимите ти мотиви в дърворезбата?

–          Възрожденска резба – това ми е специалността. И много трудно излизам от това. Много ми се ще да направя нещо различно, шантаво, авторско. Но това, което майсторите ми са оставили в мен,  ръцете ми го правят и отказват да правят нещо друго. Сякаш имат памет. Колкото и стилизирано да е това, което изработвам, винаги върви към възрожденска резба.

– Друга техника пробвала ли си?

–          О, да! Обаче още е рано. В смисъл правя, продавам в малки магазинчета, но още не смея да го покажа на хората.

– Как един учител успява да съчетае в себе си и преподавателя, и твореца?

–          Те са много свързани. И по повод на това, че известни водещи се оплакват, че водят предаване по един час на вечер или три – сутрин. Ние сме по седем часа в живо предаване, а децата са космос, вселена – с различни настроения, характери, Всеки ден имаш 20-тина човечета, които ти трябва да овладееш в няколко минути и да свършиш някаква преподавателска работа. Така че ако нямаш творчество или някакъв творчески усет, ако не си артист и нямаш въображение, вероятността да напуснеш училище е много голяма.

– Имаш ли си наследници в творческата дейност?

–          Големият ми син проявява интерес, обаче само талант не е достатъчен, трябва много труд. И ето тук удряме на камък. Отказват се бързо. А в училище – нямам педагогическа правоспособност. Иначе с удоволствие бих предала занаята на някого, защото е ценен и учи на дисциплина, това което искам да кажа е, че длетото няма заден ход. Тоест ако в една картина мога да замажа нещата и да кажа, че това е стилистика от моя гледна точка, при длетото – точно на финала може да прецакаш всичко. Така че то учи на много търпение, много дисциплина и е изключително благодатна работа.

– Може ли да се сравни обучението на ученици с работата с длето и дърво?

–          Разбира се. Аз основно давам съвети на моите ученици. Въпросът е, че най-вероятно те ще ги чуят след 20 години. Затова казвам, че в нашата професия ние показваме лицето си чрез успехите на децата. Успелите ученици са наша гордост. Неуспелите също са си наши. И за това всъщност е и тази изложба, за да се покажем по един друг начин извън дечицата и техните успехи.

– А какво показвате тази година в изложбата? Какво ще видят посетителите?

–          Традиционно – живопис, квилинг, декупаж, гоблени, бродерия, тази година за първи път имаме карикатура, имаме литература – поезия, проза, публицистика, приказки за деца, графика, акварел, стъклопи.

– Има ли нови автори?

–          Имаме. Тази година се включиха две млади колежки от „Йовков“, които се осмелиха да участват с квилинг и живопис. Имаме и колега с фотография от ЦДСОП „Д-р Петър Берон“. Има нови колеги, които се осмеляват. Просто хората са неуверени, но пък са талантливи и има какво да покажат.

– Догодина инициативата ще продължава ли?

–          Надявам се да продължи, независимо дали от мен или от друг. Един път в годината тези хора заслужават да показват душевността си чрез творбите, които създават.

Щрихи от изложбата „Другото лице на учителя“ – 2019 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache