Ученическа драма – гласът, който те зове отвътре или житейските трудности на децата „Безгрижно детство“ – що за неуместна шега е това!

„Безгрижно детство“ – що за неуместна шега е това! След като възрастните изкарват прехраната и полагат грижа за отрочетата си, смятат, че техният живот е единственият труден. „Да ти имам проблемите“ – повтарят всички навършили пълнолетие. Но позволете ми, моля, да ви разкрия що за душевни терзания изпитват младежите!

Случи се тази сутрин. Лежах, лениво излегнала се, и се взирах в паяка, изкачващ се по пердето.  Нашите отдавна бяха изхвърчали за недостатъчно добре заплатените си работни места.

Аз бях господар на дома си. Очертаваше се един мързелив предобед. Докато внезапно изречено просто изречение не усложни деня ми:

– Готова ли си? – глас отекна дълбоко из празната стая. Като страховита гръмотевица, предвестник на буря.

Вълна от тръпки. Сякаш цял мравуняк, преброди тялото ми и аз се изправих на крака.

– За… за какво да съм готова? – заекнах неконтролируемо в уплаха.

Невидимият странник заговори отново.

Взех се в ръце. Не ме интересуваха думите. Единствено използвах мълвенето на тайнствения глас, за да открия къде е убежището му.

Разтършувах се „дълбоко в недрата“ на своята стая. Превърнах я в картина на бойно поле. Но нали на война, целта оправдава средствата.

Постигнах своя идеал –  открих, къде се е спотайвал натрапникът. В ръцете си държах моята собствена училищна  раница. Адреналин изпълваше вените ми. Събрах кураж, стиснах зъби и дръпнах ципа.

От видяното там паднах безмълвна на земята. Страничен наблюдател би открил в празния ми поглед единствената емоция, която изпитвах за момента – недоумение. Противно на всички правила на този свят, учебникът по български се оказа този „странник“.

Изписуках, като настъпан, по опашката котарак, и побягнах с рев към стаята на родителите си. Макар и заключена в отсрещната стая, все още можех да чуя как образователната книга ме призоваваше да се върна. Успокояващият ѝ тембър явно ми подейства. Колкото и странно да звучи, си помислих, че учебникът сигурно е стъписан като мен, за да овладея бурята от емоции в себе си.

Не се бой, момиче, а се върни обратно! Защото има важна вест, която трябва да чуеш от мен. – приглъхнало рекоха напечатаните листи, прихванати заедно, които сега някак си говореха.

Отбарикадирах вратата и на пръсти се завърнах в стаята си. Притръпнала, застанах на колене пред учебника си по български, готова да слушам.

– Ти си избраната. Ще преминеш обучение, ключово за успеха на мисията ти. Ще се изправиш сама пред задаващото се бедствие, за да спасиш днешния ден. – думите му се разнесоха гръмко из целия апартамент.

– Аз ли? Какво бедствие? Ка … какво трябвало да правя? – изпаднах в още по-голяма паника.

– Първо, за да започнеш подготовката си, трябва да се събудиш. – отвърна неочаквано пазителят на учебния материал.

В този миг се озовах обратно в леглото си и отново отворих очи  за новия ден. На свеж ум осъзнах две неща: първо, всичко е било просто сън и второ – днес имам тест по български.

Паулина Любомирова, 9 „в“ клас в СУ „Отец Паисий“ – Кърджали

 

2 коментара

  1. Анчева каза:

    Да даде Господ повече такива талантливи деца на България! Но и ние, възрастните, трябва да се потрудим да ги възпитаме добре.

  2. Н каза:

    БРАВО!

Вашият отговор на Н Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache