Бивши граничари от цялата страна, служили в Дрангово,  се събраха на Големия тулпан Развяха българското знаме, носеха фланелки с надпис „Нито крачка назад, зад нас е България!”

Близо 100 бивши граничари от цялата страна, служили на заставата в Дрангово, се събраха в навечерието на 2 юни – Деня на Ботев и загиналите са свободата на България, на връх Големия тулпан в Дрангово. Повечето от тях пристигнаха със съпругите си, някои водеха децата си,  а други внучетата. Към групата, която на върха надхвърли над двеста души,  се присъединиха и много местни хора, както и бивши местни граничари, служили в други краища на България. Дойдоха и бивши граничари от съседната застава в Кушла. Домакини на срещата бяха хората от обезлюдената махала Пещерска, които  основно живеят в Златоград и Бенковски.
Стана ясно, че някои от граничарите са дошли ден по-рано. Обикаляли край границата, стигнали  до браздата. Потърсили да видят какво е останало от пикета. Вечерта са спали в двора на заставата.
Изкачването на върха започна от махала Пещерска. Изключително  стръмният скат беше превзет за 40-45 минути. Направление към върха даваха български знамена, издигнати по върхове на борове. На места маршрутът към върха минаваше край някогашното гранично телено заграждение, известно като кльон, от което тук-там са останали колове и ръждясала тел. По този труден планински терен ден и нощ в дъжд, сняг и пек са крачили граничарите. Въпреки тежката служба, по време на срещата не се чу нито една лоша дума срещу държавата. Повечето от бившите граничари и съпругите им носеха фланелки с надпис на гърба „Нито крачка назад, зад нас е България !”
Както е известно, на върха се намира едноименната скала феномен Големия тулпан. На 2 юни миналата година на върха на скалата, висока около 30 метра бившите граничари забиха българското знаме, което завинаги ще се вее там. Всяка година на традиционната среща ще се подменя. Лани  в подножието на скалата те поставиха плоча с надпис „За честта и славата на българските граничари” Дрангово.
Голяма част от граничарите и от гостите  смелчаци се покатериха до знамето на върха на скалата. Сред тях беше и началникът на Граничното полицейско управление в Момчилград Красимир Замфиров. Гайдар, акордеонист, тъпанджия и известният местен народен певец Андрей Мъсърлиев съпровождаха колоната към върха. В движение се лееха музика и песни. От върха на скалата към българско и гръцко полетяха родопски мелодии и родопски песни. В подножието на огромната скала се завъртяха хора. Планината  кънтеше от родопски песни. Изненадващо от гората се разнесе химнът на Родопите „Бела съм, бела  юначе”, изпълнен от талантливата шестокласничка от училището в Дрангово Пламена Манолова.
Преди да поемат обратно към Пещерска бившите граничари запечатаха паметния момент с обща снимка.
На слизане маршрутът беше променен. Граничари и гости, водени от организаторите, поеха към скалния комплекс Пещерите, откъдето махала Пещерска носи името си. Там също е издигнат националният трибагреник. Останаха силно възхитени от видяното. Както за Големия тулпан, така и за Пещерите, се чуха оценки, че това са божествени места. Особено ги впечатли естественият скален мост, под който изобилие от здравец допълва красотата. Любопитни коментари предизвикаха и скалите, наподобяващи различни животни –  костенурка, жаба, куче и други.
Според археолози и историци Големият тулпан и Пещерите са били тракийски светилища. Открити са следи от човешки живот.
Срещата продължи с празничен обяд на беседката в махала Пещерска, изградена от местните хора. Както си му е редът – голяма празнична трапеза в Дрангово не минава без чеверме. Оркестър  „Чепеларе” се погрижи на настроението.
Организаторът на срещата от страна на граничарите Христо Стателов поздрави другарите си от войнишките години, благодари на домакините от махала Пещерска за посрещането. Подари на домакините пано от дърво с надпис „С благодарност към домакините от тези, които носят това кътче в сърцата си.От граничарите на Дрангово.”
Местният организатор Тошко Кехайов, който живее в Златоград, но носи в сърцето си родната махала Пещерска, приветства с добре дошли граничарите и им благодари за вярната служба към Родината.
Секретарят на кметството в Дрангово Радостина Чилингирова поздрави граничарите и гостите от името на кмета на община Кирково Шинаси Сюлейман, който заради служебни ангажименти не можа да дойде. Каза, че местната власт винаги ще подкрепя организирането на такива срещи и догодина отново ще ги очакват.
Дългогодишният журналист от „Нов живот” и автор на книгата „Дрангово – следи от миналото”  Валери Ковачев  поздрави бившите граничари за високо патриотичната инициатива и припомни за доброто взаимодействие между граничарите и местните хора по охраната на държавната граница. Разкри пред тях, че причината да напише книгата е рухването на римския мост заради проявено бездушие. Той се намира по пътя за заставата и по него са минавали хиляди граничари. Някои от гостите споделиха, че с голямо съжаление са научили от медиите, че вече този исторически и емблематичен знак на селото го няма.
След зареждането в планината и веселбата в Пещерска граничарите се отправиха към Златоград на другарска вечеря в ресторант „Александър”.
Текст и снимки: Валери КОВАЧЕВ

 

5 коментара

  1. Стефан Иванов каза:

    Бяха незабравими спомени. Благодаря

  2. Нели Нонова каза:

    ЖИВИ И ЗДРАВИ ВСИЧКИ! ДО НОВИ СРЕЩИ!

  3. Христо Стателов каза:

    Невероятно изживяване

  4. Иван ЙОНЧЕВ каза:

    Дрангово е живия символ на единството на България!

  5. Евгени Игнатов каза:

    Невероятно преживяване!Благодаря на организаторите!
    Бъдете живи и здрави до следващата среща през 2020 година!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache