Ловците на изгреви

Ставали ли сте в пет сутринта, за да се приготвите набързо и да хукнете към някой връх преди слънцето да е изгряло и совите да са замлъкнали? Да преминавате в тъмното покрай тресавища, да улавяте инстинктивно пътеки, да влизате в гората тежко въоръжени, но само с фотоапарати, стативи и обективи. Като ловци, но ловци на изгреви и на мъгли.
Такива бяхме с моя приятел Васил, когато потеглихме към село Жинзифово и в шест и петнайсет сутринта вече бяхме спрели колата край последните къщи и нарамихме раниците с бойното снаряжение. Знаех пътеките към местността Средна Арда – едно удивително кътче в сърцето на Източните Родопи, но едно е да вървиш през деня, друго в тъмното, когато само звездите и мъждукащата светлинка от „челника“ на главата на моя приятел ни помагаха да се ориентираме. Една възрастна жена, която явно изкарваше кравите си по това време, ни гледаше и се чудеше какви сме и защо сме тук. Побързахме да я успокоим, че сме тръгнали към Орлов камък или както я знаят местните – Картал кая и бързаме да хванем изгрева там. Явно такива точно баир будали не беше виждала и е била доста впечатлена, защото когато се връщахме от върха, почти всички в махалата знаеха, че двама чудаци са тръгнали да бродят из горите през нощта.
Не знам как се ориентирах, но всичко премина великолепно с изкачването. Първото препятствие беше едно мочурище, в което бях загазил миналата година и то през деня. Сега намерих вярната пътека въпреки тъмнината и бързо се измъкнахме оттам. После стигнахме до малък водоем и продължихме все по-нагоре и нагоре, докато не преминахме покрай няколко чешми по пътя си. Хората в нашия край обичат да правят чешми дори на трудно достъпни места. Кой за здраве, кой за берекет, кой в памет на някой негов близък. Когато видях дървото, което първия път ми заприлича на арфа, знаех, че изкачването ни приключи и сега ни предстоеше леко спускане към Орлов камък. Пътеката, която бях открил при първото ми появяване по тези места, беше заличена и имаше само голяма трева и храсти, покрай които преминавахме. За моя радост, в един момент пътеката се появи и следвайки я стигнахме първите скали в местността.
Орлов камък е плато с много интересни скали, което се издига над водите на язовир „Студен кладенец“ в неговото начало и от нея се откриват прекрасни гледки към селата Широко поле и Звезделина. През тези села минава железопътната линия, която свързва градовете Хасково и Кърджали. По тази линия има няколко живописни тунела в скалите. Ние бяхме точно над тях. Срещу Орлова скала, над село Широко поле се извисява връх Шеста крепост, на който се намират останките от крепостта Моняк – още едно прекрасно място за туризъм в нашия край.
Бяхме на върха в седем сутринта и слънцето надничаше над един хълм от изток. Под крепостта Моняк нямаше мъгла, каквато очаквахме, но затова пък от изток тя се стелеше под хълмовете и над водата като правеше гледката призрачно-приказна. Беше толкова красиво накъдето и да погледнеш, че ние „стреляхме“ с фотоапаратите напосоки и докато снимахме, бяхме затаили дъх, сякаш се страхувахме, че ако възкликнем, може да изплашим лъчите на слънцето и те да се приберат зад някой облак, а мъглата да се разхвърчи бързо и да я изгубим от погледа си. Нищо подобно не се случи и ние дълго се наслаждавахме на красотата.
След като около час се разхождахме из платото, решихме да не слизаме веднага обратно, а да тръгнем по пътека, която свързва селата Жинзифово и Висока поляна по билото на местността Средна Арда. Бяхме много близо до Божи връх, а срещу него се намира местността Юмрук скала – още едно уникално място. Близо беше и „Катедралната пещера“, както я нарекохме с група приятели в началото на годината. Но времето напредваше, а нашите планове бяха да се приберем до десет. Затова решихме, че това ни е достатъчно засега и тръгнахме обратно. На една чешма на самия връх, окъпани от слънцето, похапнахме вкусна къпана баница и доволни от преживяното започнахме да се спускаме обратно.
Венцислав СТАЙКОВ
Снимки: Венцислав СТАЙКОВ

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache