Театърът посвети премиера на 110-годишнината от рождението на Димитър Димов „Врата до пътя“ е най-новото заглавие в афиша на храма на Мелпомена в Кърджали

Театрално-музикалният център в Кърджали отбеляза 110-годишнината от рождението на големия български писател и драматург Димитър Димов. С указ на Държавния съвет на НРБ през 1978 г. театърът в Кърджали получава името „Димитър Димов“.

За честването актьорите представиха пред кърджалийската публика най-новото заглавие от репертоарния си афиш – „Врата до пътя“, чийто автор и режисьор е Орлин Дяков, сценография – Николай Нинов, хореография – Веселина Арабаджиева. На сцената се сблъскват два свята – единият на родовите корени, държащи ни здраво на земята, и другият – на изкушенията на модерните времена. На сцената авторът и актьорите дават отговор на въпроса ще получи ли помощта, от която се нуждае младото поколение, за да открие отново пътя към себе си.

Точно такъв сблъсък на светове представлява в голямата си част и творчеството на именития български автор. „Драмата на времето, в което Димитър Димов твори, е, че властта утвърждава творбите и авторите им заради едно, а публиката, хората, ги четат и харесват заради друго“, каза в словото си преди началото на спектакъла директорът на театъра Гълъб Бочуков. И допълни: „Димитър Димов има всички качества да ни представя в Европа, името му достойно стои до това на творци като Екзюпери, Булгаков, Толкин, Стайнбек, Дюма“. Не е случайно, че сред 10-те любими романа на българите, посочени в инициативата „Голямото четене”, два са на Димитър Димов – „Осъдени души” и „Тютюн”. „Творческото оцеляване на Димов е плод на компромиса, който прави деликатно, но мъчително, с цената на много пропиляно време и психическа енергия, защото няма творба – от първата до последната, която да не му е създала проблеми. Огромна е драмата, която изживява писателят, вътрешното себепреодоляване, за да отговори на „варварската” намеса в авторството на всичките му  произведения“, допълни в словото си Бочуков.

Освен трите романа – „Поручик Бенц“, „Осъдени души“ и „Тютюн“, творчеството на Димитър Димов включва разкази и пътеписи, три драми, незавършени произведения.

Романите му „оживяват“ и на киноекрана. През 1961 година е създаден филмът „Тютюн“ по сценарий и режисура на Никола Корабов. Лентата е включена в програмата на фестивала в Кан през 1963 година. Екранизацията на „Осъдени души“ е от 1975 година, като сценарист и режисьор е именитият Въло Радев.

Незабравими ще останат спектаклите по пиесите на Димов – „Почивка в Арко Ирис” и „Жени с минало”, поставяни на кърджалийска сцена под режисурата на проф. Филип Филипов.

Преди да излязат на сцената, актьорите от Театрално-музикалния  център в Кърджали поднесоха венец пред бюста на Димитър Димов и засвидетелстваха своята почит към големия български писател и драматург.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache